19-годишната пловдивчанка Лилия Драганова представи първата си стихосбирка. „Чудо”, която съдържа подбрани стихове от общо 150 на брой, написани за по-малко от година. Освен на български, стихосбирката е преведена и на испански от нейната преподавателка Ирена Младенова, сугестопедагог.
Лили започва да твори още докато учи фолклорно пеене в гимназията. Българските народни песни я вдъхновяват да започне да изразява себе си и своите чувства в стихове.
Другият голям принос за младата поетеса е нейното обучение по испански език по метода на д-р Георги Лозанов - сугестопедия. Сугестопедията е призната от ЮНЕСКО за оригинална образователна методика още през 1978 година. Сугестопедичният метод е най-добре развит при ученето на чужди езици и намира разпространение в цял свят.
По време на уроците по испански език по този метод Лили открива свободата и спокойствието да се изразява по свой уникален начин. Подкрепена от семейството си, тя решава да издаде първата си стихосбирка.
„Чудо” е част от начина на 19-годишното момиче да изрази своите мисли за любовта, за взаимоотношенията между влюбените, техните мечти, копнежи, терзания. Но любовта е и нещо много по-голямо от самите взаимоотношения. Както казва самата Лили: „Любовта е добро и светлина, тя е вълшебство. Любовта е за всички и към всичко. Тя е най-могъщата лечебна сила.”
„Девойката, с която се запознах преди почти 5 години и която с трепет осъществи своя мечта - да говори испански език, израстна прелестна млада жена, която изразява себе си без страх и позволява на силни чувства и страсти да влеят живот на поемите ѝ. В груповите занимания тя се отпусна и започна да общува на чужд за нея език, но в самостоятелните ни занимания през годините, разкри това, което Д-р Лозанов нарича резерви на личността.”, казва нейната преподавателка Ирена Младенова.
Книгата е издадена със съдействието на Сдружение „Мост към корените“ и подкрепата на цялото семейството на автора с благотворителна цел и екземплярите, излезли от печат, не подлежат на продажба.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации