Познавах бегло Георги Минчев. Срещите ни бяха само две. Едната, случайна в центъра на София. Вървях по жълтите павета с моя брат и обсъждахме някакви незначителни теми. Изведнъж някакъв мъжки глас, с изключително благ и добронамерен тон, се включи в нашия разговор. Днес, вероятно, щях да реагирам остро на вмешателството, но тогава просто се обърнах и видях една озарена физиономия, която грееше и с много топлота искаше просто да ни напъти в правилната посока. Беше Георги Минчев – музикантът, певецът, бунтарят, звездата с прекрасни романтични песни. Усмихваше се. Тръгна редом с нас, говорихме си, а той не спираше да се усмихва. Не след дълго се разделихме. Всеки пое своята посока.

Няколко години по-късно беше втората ни среща. Дойде като гост на лекция в университета, в който учих. Беше все така усмихнат, с невероятно чувство за хумор и всякакви весели истории. Мъчеше го болест, но това по никакъв начин не помрачи разговора ни.   

Изпълнителят на култовите песни „Бяла тишина“, „Сам на бара“, „Нека се обичаме“, „Блажени години“, „Мъж в гардероба“ и мн. др. вече осемнадесет не е между нас, но композициите му ще се слушат винаги.  

И както сам пее: “цели тридесет години с тази музика живея.

                                И от тридесет години не преставам да я пея.

                                Имах готини моменти, имах кофти изненади.

                                Имах куп аплодисменти, неполучени награди.

                                Имах много жени, но бях с тъмни коси и ги возех на такси.

                                В тези тридесет години съм видял добро и лошо,

                                Но за приятелите стари си останах просто Гошо…

                                Бях до болка унижаван, бях оплюван, бях забравен

                                Бях безумно обожаван, бях осъждан, оправдаван

                                И отхвърлян, и сам, и беден,

                                но никога не и наведен.

В тези тридесет години се сблъсках с истината гола,

Че не мога нито миг без духа на рок енд рола.

Не зная колко успях, но знам, че дълго вървях.

И през забрани, и страх, и през заплахи и грях.

Пътят беше и стръмен, и тесен, но беше верният

И аз го минах с песен“

За нас ще останат хубавите парчета, които той изпя, и които ще носят заряда на тази светла личност!

Поклон пред Георги Минчев!