„Няма как“ да не изпиташ „сладък спазъм“ и да не полетиш „високо, високо“, да не помечтаеш „да бъде както преди“ и да се срещнеш след 10 години „тук на този сив площад“ с любимите хора, пише PlovdivTime.bg. В това се убедиха над три хиляди фенове по време на концерта на легендарната банда ФСБ. Двата часа в зала СИЛА в Пловдив бяха абсолютната сентенция за безкомпромисна музика – велики песни, фантастични инструментални пиеси, верни фенове и приемственост.

Приемствеността започна от залата, а Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев я обобщиха в посланието си към публиката: „Благодарим ви, че сте с нас вече повече от 40 години. Сега би трябвало да извикаме: „Да ви видим ръчичките горе“. Няма да го направим. Само ще кажем, че ви обичаме, защото сме заедно. Благодарим ви и за децата, които сте възпитали и които виждаме тук – в залата.“

Приемственост имаше и на сцената, където до великаните на българската музика застанаха техните достойни наследници – Борислав Бояджиев-Борче - ударни, Румен Бояджиев-син – барабани, и Стефан Цеков - барабани. За да бъде празникът съвършен, до тях забиваха басистът Ивайло Звездомиров и китаристът Николай Копринков.

Тримата носители на награда „Грами“ не пропуснаха и един важен музикант, част от успеха на групата – Пепи Славов.  В негова чест те изпълниха инструменталната пиеса, дала заглавието на албума им „Кълбото“.

Концертът им започна с „Пъпеш“ . После звучаха „Пак ще се прегърнем“, „Две ръце“ „Обичам те дотук“, „Няма как“, „Иде вятър“, „Вълче време“, „Гара разделна“ и още и още. А акустичното изпълнение на „Защо ме обичаш“ бе великолепно. След безкомпромисния сет от вечни хитове Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев подариха незабравим финал на публиката с „Високо, високо“ и „След 10 години“. 

За всички в залата за пореден път стана ясно, че  изумителният успех на ФСБ си има име – безкомпромисният им талант на музиканти и композитори и високите послания на текстовете дело на Евтим Евтимов, Калин Донков, Даниела Кузманова, Живка Шопова, Румен Леонидов, Михаил Белчев, Георги Константинов, Владимир Башев, Виктор Самуилов.

Концертът на големите балкантонци бе фантастичен и дано не е последен. Публиката не изпълни само едно послание на музикантите: „Щом си тръгваш нищо, нищо не взимай с теб!“, защото - напускайки залата, всички присъстващи си взеха любов, а както ФСБ пеят: „Тя остава в нас завинаги!“.