Непоправимата джаз романтичка Мира Кацарова бърза към новото си приключение – третия Пловдив Джаз Фест, който от година на година привлича все по-големи световни музиканти и събира публика отблизо и далеч. Джаз певицата се срещна с екипа на Plovdiv Time, за да разкрие подробностите от програмата на тазгодишния фест под тепетата.

- Мира,  вече съобщихме, че в самото начало на фестивала ще пеят момичетата от 4 Magic и Мирослава Тодорова. Как започва официалната програма на Пловдив Джаз Фест?

- Тази година Пловдив Джаз Фест започва на 1 ноември и продължава до 4 ноември. За пръв път фестивалът ще продължи четири дни, но за сметка на това ще има по два концерта на ден, вместо по един. Освен доброто присъствие на хедлайнъри, има добро и смислено присъствие на български музиканти.

На 1 ноември започваме с честването на две големи годишнини от историята на джаза.  Телониъс Монк е един от най-големите композитори, но не само - той е бил и виртуозен пианист, задълбочен изследовател на джазовата хармония. В края на 1950-те и началото на 1960-те той променя радикално импровизацията и импровизационната техника.

Монк е сред най-изпълняваните композитори наред с Гершуин. Имал е много атрактивно поведение на сцената, което е оставило следи в следващите поколения. Неслучайно първият ни артист, който ще открие Пловдив Джаз Фест - Джейсън Моран, отдава почит на Телониъс Монк. Моран е един от най-интересните съвременни нюйоркски джаз пианисти, който освен че е виртуоз, композитор и аранжор, е и много силен преподавател, един от най-търсените лектори по света. Занимава се и с менажиране на музиканти.

Той е и визуален артист, което е учудващо и го превръща в своеобразна ренесансова личност. Моран представи няколко визуални инсталации на Венецианското биенале миналата година. Той е едно от имената, които движат съвременния джаз. Той ще дойде на 1 ноември с 10 човека музиканти от Ню Йорк, които ще пресъздадат един исторически концерт на Телониъс Монк от 1950 г., за който ще има музикални препратки на голям екран зад оркестъра. Ще има комуникация между музиката, която се записва сега и тази отпреди половин век.

Джейсън Моран ще изнесе и лекция в Пловдив. Успяхме да извоюваме тази възможност - пловдивчани ще могат безплатно да чуят неговата лекция на 31 октомври в Bee Bop Cafe от 17 часа.

Втората годишнина е на Ела Фицджералд. Тази пролет се навършиха сто години от нейното рождение. За съжаление тя си отива от този свят, затънала в самота и с два ампутирани крака. Малцина знаят този злощастен факт от нейната биография. Нейното име и творчество ще почете Хилда Казасян. Концертът  се нарича „С усмивка с Ела“.

Кой друг, ако не Хилда може да направи нещо и да отбележи тази силна годишнина за историята на джаза?! Каза ми, че е научила чисто нови песни, тъй като репертоарът на Ела Фицджералд е много голям, тя неслучайно е наричана „първата дама на песента“.

- Какво очаква любителите на джаза през втората вечер на фестивала?

Втората вечер започва с концерт на Христо Йоцов, който се казва Jazz Cats. Какво означава jazz cats? Първоначално си мислех, че това е някаква закачка напълно в стила на Христо, който обича да гледа на джаза като на игра. Оказа се, че jazz cats е разговорен идиом между стари музиканти, който означава много добри джазмени, които умеят да се забавляват и да си играят с тази музика, виртуози и прекрасни импровизатори.

След него на сцената се качва Дони МакКаслин. Винаги казвам, че той е моят личен фаворит. Той е отличен саксофонист. Излишно е да го казвам аз, след като го е казал Дейвид Боуи. Когато една вечер МакКаслин и неговият квартет свирят в един клуб, Дейвид Боуи влиза и ги чува. МакКаслин си спомня по-късно: „Видях един човек, който приличаше на Боуи, но така или иначе същата вечер нищо не стана“.

После му пише писмо и го кани да направи следващия му албум – „Blackstar“ - последният на Боуи, който посмъртно получи пет награди „Грами“, от които две бяха връчени на Дони МакКаслин. МакКаслин е много иновативен, безкомпромисен, експериментаторски настроен, неконвенционален и затова е невъзможно да бъде предречен, но в същото време - много разбираем.

Музиката му, освен че е белязана с много интересни хармонии и ритми,  е разбираема - опира се на красивата, запомняща се мелодия. Последният му албум се казва „Beyond Now“ и се счита за един от най-добрите инструментални албуми на 2016 г. Ще бъде изпълнен на живо в Пловдив с посвещение на Дейвид Боуи.

- За кого сте запазили третата вечер на Пловдив Джаз Фест?

- Българите ще превземат петъчната вечер. Започваме с Антони Дончев, който заедно с Христо Йоцов са най-влиятелните български джаз музиканти. Двамата са единствени българи, спечелили наградата за най-добър европейски джаз артист. Дончев представя своя нов проект със саксофониста Росен Захариеви и певеца Павел Терзийски.

Павел Терзийски е млад и изключително кадърен певец. Според мен той е бъдещето на българския джаз. Много е атрактивен, но в същото време е и много деликатен. Той ще остане на сцената и за втория концерт, който е експериментът на Пловдив Джаз Фест. Две години поред правихме „Четири дами пеят джаз“ с Белослава, Хилда Казасян, Рони - царство й небесно, и аз. Тази година решихме да направим “Четирима господа пеят джаз“.

Решихме да не бъдат всички джаз певци, а да идват от различни жанрове. Да ги поставим в друга среда. Заради това поканихме Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и Павел Терзийски. В компанията на октет „Пловдив“, които са сред най-търсените музиканти от новото поколение.

Предвождани са от Миро Турийски, който ще направи аранжиментите за това представление. Те ще пеят джаз. Ще чуем една идея, която е захваната от кой ли не - Ани Ленъкс, Род Стюарт, Сийл, направиха албуми изцяло с джаз пиеси. Ще си припомним също, че джазът е музиката, измислена за забавление.

На четвъртата вечер ще връчим наградата за цялостен принос към джаза.

Последният ни музикант е Джошуа Редман, за когото може а се каже че наистина е законодател на съвременния джаз. Всъщност, когато писахме на неговите агенти той да се съгласи да дойде тук, нямаше причина да откаже.

На големите музиканти им е интересна България - това е непозната територия за тях. Привлекателна е за свободни души като техните, които нямат ограничения. Те не страдат от провинциални предразсъдъци и не казват: „Ние ходим само на най-големите джаз фестивали в света“. Напротив, те откриват тук други пространства, други емоции.

- Лесно ли е да се доведат звезди от такава величина в Пловдив?

- Миналата година Дейв Уекър и Майк Стърн те ми признаха, че в Пловдив е бил един от най-хубавите им концерти по време на турнето. Получихме писмо от мениджъра на Кърк Елинг от предходната година, с което той ни благодари за гостоприемството и казва, че е бил един от най-хубавите му концерти по време на европейското турне.  Някои от най-големите джаз фестивали се провеждат в малки градчета, но приютяват големи души.

Всеки, който е дошъл в Пловдив, го харесва и иска да се върне обратно. Ричард Бона миналата година ми каза: „Моля те, покани ме през 2019 г.  - искам да пея на Античния театър, влюбен съм в него“. Те се заразяват с енергията на този град, харесва им публиката, харесва им отношението. Джазмените  са скромни хора. 

Не са като рок звездите, които искат някакви небивали неща. Имат си изисквания, особено за сценичното оборудване, но ние се стараем всичко да им осигурим, и да се отнесем с тях възможно най-цивилизовано. Плащаме предварително на участниците, никога не бавим пари. Всичко това се разчува - говори се между агенциите за Пловдив Джаз Фест.

Тази година получих толкова много предложения от най-различни агенции. Това означава, че когато един фестивал си върши добре работата, за него се говори. Пловдив е сцена, която е желана от артистите и става цел за тях. Много бих се радвала, ако успеем да удържим докрай това нещо, защото то е трудно. И да останем верни на този стил, който е цивилизован и където всичко е изпипано в детайли. В дъното на всичко е трудът.

- Успя ли Пловдив да генерира нова млада публика за джаз?

- Публиката се развива динамично - тя е много интелигентна, чувствителна, внимателна. Отнася се с уважение към таланта. Слуша музиката с едно благоговение. Влизат хората в салона, пляскат, където трябва, мълчат през другото време - което е много важно. Това поведение заразява и младите хора, които идват на нашите концерти.

Публиката е шарена като възрасти - има малки деца – при нас входът за деца до 12-годишна възраст е безплатен. Много студенти посещават нашите концерти, както и млади семейства с бебета. Идват хора на средна възраст, които пътуват от София до Пловдив. Много почитатели на джаза идват от Англия, Германия, скандинавските страни, Гърция, Сърбия и Румъния. Има и много приятни възрастни хора - достолепни и културни. Шарен свят.

ИНТЕРВЮ НА Руслан Йорданов и Мария Луцова