Тази седмица Пловдив отново ще е джаз. За единайста поредна година сцената на Дома на културата "Борис Христов" ще посрещне едни от големите имена на джаза. Plovdiv Jazz Fest се завръща от 7 до 9 ноември с издание, което още по-категорично се заявява на европейската карта на джаз фестивалите, тъй като вече е член на Европейската джаз мрежа.

Носители на „Грами“, световни джаз звезди и някои от най-значимите български джаз музиканти ще бъдат гости на фестивала, който вечее сред емблемите на града. За втора поредна година водещ на фестивала ще бъде тромбонистът Вили Стоянов.  Plovdiv Jazz Fest е сред запазените марки за града благодарение на неизчерпаемата енергия на певицата Мирослава Кацарова и подкрепата на Община Пловдив. Дни преди старта на феста разговаряме с Мирослава Кацарова за джаза като метафорана свободата, за големите имена , които ще видим в края на седмицата, за публиката, която фестивалът "отгледа" за тези 11 години и за новите хоризонти. 

 

-Eдинайсет години Plovdiv Jazz Fest събира в Пловдив култови имена на джаз сцената. Какво е за теб усещането да си отново на старта на поредното издание? С какво това е различно?

- Всяка година се вълнувам преди фестивала като дете и се радвам, че всичко е различно, ново, неочаквано като преживявания, музика, срещи. Този фестивал промени живота ми, защото мисля за него целогодишно, преживявам го, мечтая го и в крайна сметка, го изработвам до най - малкия детайл. А това отнема време, усилия, енергия. Слава Богу, че не съм сама, защото това е екипна работа. Без най-важния човек до мен - Танко Кацаров, моя съпруг и партньор, това би било невъзможно. Той е икономист по образование, с огромен административен опит в големи американски корпорации. Аз съм свързана с джаза в много посоки - от 24 години съм джаз журналист в Джаз ФМ радио, пея с най-добрите родни джазмени, имам концерти, записвам и общо взето, джазът е моят живот. Тъй че двамата сме добър тандем и всяка година импровизираме предстоящото издание, влагайки от познанията си, опита си, емоциите си и разбира се, от огромната си любов към тази музика.

 - В програмата отново има впечатляващ баланс между световни звезди и български музиканти. Колко важно е за теб този диалог между световния и българския джаз да се случва именно в Пловдив?

 – В Пловдив джазът си е у дома, така си мисля от момента, в който открих за себе си импровизационната музика, а това беше през 80-те. Тогава в Пловдив се организираха младежките джаз срещи и беше истинско джаз джамборе - Бели, Зелени, Червени; Огнян Видев, Йълдъз Ибрахимова, Джаз Линия с Теодосий Спасов, Дочо Панов и Веселин Койчев и други. А това бяха времената, в които джазът все още бе извън общоприетото.

Имам вътрешно убеждение, че докато този жанр се е развивал динамично в Западна Европа и САЩ от средата на миналия век досега, то през това време у нас джазът тихо си е пробивал път, бил е преследван, обвиняван, игнориран, но въпреки това го е имало. Затова българският джаз не е като американския, той е самобитен, различен и полека се е превръщал в метафора на свободата и на копнежа към демокрация. Това е мотивът ми всяка една от вечерите да представя български джаз проекти успоредно със световни джаз артисти. С възхищение откривам, че българските артисти са не по-малко смислени и виртуозни от тези от чужбина, в същото време музиката им е белязана от нашето наследство и традиции. Българският джаз носи в себе си социо-културна и историческа идентификация.

 - Тази година отваряте фестивала с All-Star Big Band на Христо Йоцов и Антони Дончев — двама музиканти, които носят духа на българския джаз от десетилетия. Как избираш кои артисти да открият фестивала?

 - Да, съгласна съм, че Христо Йоцов и Антони Дончев са сред най-важните фигури в българския джаз и дори няма да е пресилено да кажа, че и двамата са неформалните лидери на нашето джаз общество в България. Двамата са селекционери на този биг бенд с най-ярките български джазмени и убедена съм, че музиката им отново е новаторска и различна. В този смисъл са и своеобразни законодатели на новите тенденции в импровизационната музика у нас. Общо взето това са и моите мотиви да избирам откриващите събития - нови, различни, отличителни артисти с актуални проекти. Такива ще бъдат и Якоб Карлсон и Виктория Толстой, които ще представят своята по-интимна концертна програма след динамичната бигбендова музика. И Якоб, и Виктория са за втори път на сцената на Plovdiv Jazz Fest, но този път, десет години по-късно, са с трио и ни предстои различно, но все така вълнуващо музикално пътешествие с тях.

- Yellowjackets и Лиз Райт  са две от големите имена тази година. Какво стои зад поканата им и какво очакваш публиката да усети от тяхната музика?

 - Лиз Райт е сред най-уважаваните и модерни джаз дами на съвременната сцена. Нейният дълбок и пълен с обертонове глас излъчва огромно човеколюбие, благородство и мъдрост. Тя е повече от певица, тя разказва истории и по един фин начин сякаш проповядва добро от сцената. Мисля си, че след нейния концерт хората ще си тръгнат по-смирени и толерантни към ближния.

А Yellowjackets са фюжън легенди. Признавам си, че са сред моите мечтани артисти и най-после успяхме да ги поканим. Тяхната музика е смес от класически изразни средства и нови джаз идиоми, които те през годините създаваха. Те са абсолютни новатори от 80-те насам и с албумите си дефинираха нови стандарти в цялостната джаз фюжън култура. Пиесите им са като философски откровения, някои от тях са звучат като задълбочени, смислени музикални есета, а други с изненадващите си, енергични ритми въздигат емоционално слушателите. Затова очаквам след техния концерт публиката да си тръгне озарена, летяща, заредена с красота и силни емоции.

 - Всеки фестивал носи различна емоция. Какъв ще бъде е акцентът, „тонът“ на тазгодишното издание?

- Тази година няма конкретна тема, защото се получи така, че в центъра е самият артист. Всеки музикант, който ще се качи на сцената е силен, техничен, емоционален, интелигентен, отличителен със свой стил и музикален език. Тук е мястото да споделя, че Голямата награда на Пловдив Джаз Фест ще бъде връчена на Стоян Янкулов - Стунджи за цялостен принос към джаза на 9 ноември, последната гала вечер на фестивала.  Той ще се появи на сцената със своите легендарни колеги от Зона Ц.

- Plovdiv Jazz Fest винаги е бил не само музикално, но и духовно преживяване – „полет на духа“, както самата ти си казвала. Какво те поддържа да вярваш в тази мисия толкова последователно вече повече от десетилетие?

- Любовта към тази музика, превърнала се за мен във философия и modus vivendi. Понякога като ме питат какво според мен е джаза, аз не мога да си намеря докрай отговор. Той е като всичко, но и като нищо друго на този свят. Сигурна съм обаче, че джазът те кара да мислиш, да мечтаеш, да си дързък, да не се притесняваш от слабостта и собствената си уязвимост, джазът е отговорът на самотата. И ако мога да перифразирам Сартр - джазът е хуманизъм. В това се съдържа и дълбокото ми убеждение, че Plovdiv Jazz Fest е мисия - културна, човешка, духовна.

 - Публиката на Plovdiv Jazz Fest също е специална – вярна, развълнувана, познаваща. Как се променя тя през годините според теб? Разширява ли се „кръгът на ценителите“, за който често говориш? Връщност има ли още свободни билети?

-Да, много добре казано! Публиката ни е интелигентна, чувствителна, честна. Всяка година по същото време голямата общност на Plovdiv Jazz Fest се събираме отново. За мен е голяма радост, че тази публика се подмладява и все по-често виждам млади, одухотворени лица. Това осмисля труда ни. Голяма част от билетите за трите вечери са продадени, но все още могат да се намерят свободни места. 

 - Сред българските участници тази година е Милен Киров – пианист, който носи Пловдив в сърцето си, но живее и твори в Лос Анджелис. Какво означава за теб да „връщаш“ такива артисти у дома?

 - Важно е тези успели хора по света, какъвто е Милен Киров да искат да се завръщат сами, а те го правят, когато открият достойни за тях сцени, форуми, фестивали.

Милен се свърза с нас и ни предложи да направи премиера на новия си албум, реализиран с негови колеги от Германия, който той записа там с участието още на българина Николай Карагеоргиев - виртуозен китарист също от Пловдив и също живял дълго време в чужбина. За нас е чест, че можем да представим този концерт и през сцената на фестивала да покажем колко е високо нивото на българските музиканти по света. А намерението да мотивираме успешните български артисти да се изявяват на нашия форум винаги е било важно за нас. Ще припомня концерта на Пепи Славов - Син с неговата група от Ню Йорк, който реализира премиерата на албума си именно на сцената на Plovdiv Jazz Fest.

 -  Фестивалът вече е част от културната ДНК на града? Какво е мястото му в голямата картина на Пловдив като културна столица?

- Plovdiv Jazz Fest се наложи като един от най-смислените и бутикови музикални фестивали у нас и съвсем естествено е да се свърже с цялостната градска и културна среда на Пловдив. Това е процес на обмен - градът ни носи толкова дълбоки културни и исторически пластове, че те неизбежно се отразяват върху живота ни тук и сега. Духът на града е вграден във всяко смислено събитие, особено свързано с изкуство. Пловдив носи в себе си джаза като вътрешна пулсация на живота тук - импровизиран, спонтанен, понякога сложен, понякога вглъбен, друг път - експлозивно ритмичен, шумен, тих или романтичен… В този смисъл фестивалът вече дълбоко се е свързал с културните и духовни нишки на нашия град.

И също така вече живее свой самостоятелен живот като отделен жив организъм. Променя се, развива се, надгражда се, променя средата, влияе на хората, а това ни задължава нас като организатори, както се казва във френската сентенция - La noblesse oblige. В тази връзка ще споделя, че вече подготвяме и първото пролетно издание на фестивала с образователна насоченост, където ще гостуват като ментори Майк Стърн, Лени Стърн, Гретчен Парлато, Давид Линкс, Пепи Славов - син и още други български ментори. Предстоят концерти на тези артисти, както и други активности за разпространение на джаз културата. Това е стремежът ни - да направим един пулсиращ през цялата година фестивал, който постепенно се превръща в институция.

-  Какво искаш хората да отнесат със себе си след тези три ноемврийски вечери? Ако можеш да оставиш едно послание след края на фестивала – какво би било то?

- Изкуството обединява хората. След хубавите, извисяващи концерти, музиката  ни държи свързани по невидим, ирационален начин. Така общността продължава да съществува и отвъд дните на фестивала. Където и да се срещнем после, ние се разпознаваме без да се познаваме. Това аз наричам чудото на близостта през музиката. Тъй че се надявам всеки да отнесе със себе си това малко, живо, важно чудо, което ни прави по-човечни.