Тя е родена в Пловдив, репетира с групата си тук, но изключително рядко можем да я видим на пловдивска сцена. Керана и Космонавтите пристигат на 11 април в Пловдив за концерт в Plovdiv Event Center. 

Керана завършва образованието си в Мюнхен,а музиката винаги е била основна част от нейния творчески път. Публиката я познава от участието ѝ в телевизионния формат "Гласът на България", където впечатли журито и зрителите със своята ексцентричност и артистичност. Още преди това основа групата „Керана и космонавтите“, с която активно концертира в страната, съчетавайки фънк, рок, джаз и поп елементи в един уникален стил.

Паралелно с музикалната си кариера, Керана се изявява и на театрална и оперна сцена – често участва в мюзикъли и музикално-сценични проекти, където съчетава актьорската игра с вокални изпълнения. От половин година е и лице на телевизионно предаване. Керана е артист, който не се вмества в рамки – тя е глас, визия и душа, които се разпознават веднага. 

Преди концерта тя отговори на въпросите на TrafficNews.

-Здравей, Керана! В петък с Космонавтите кацате на сцената на Plovdiv Event Center. С какво ще изненадате публиката?

– Всъщност с това, че правим концерт в Пловдив. Това само по себе си е изненадващо, имайки предвид, че ние сме пловдивска група – идваме от Пловдив и тук се създадохме. Тук ни е репетиционната, тук ни е базата – мястото, на което се събираме всяка седмица, за да свирим. Но всъщност не правим често концерти в Пловдив, което си е доста странно!

Малко е сложно, бих казала – в Пловдив това с концертите. Нямаме много силна клубна култура, за мое най-голямо съжаление. Има много хора, които идват и страшно се забавляват, но има и такива, които още не могат да се отпуснат напълно.

В Пловдив има много дискотеки, но изживяването е различно. В дискотеката се събираш около маса, имаш си място да седнеш, а често хората дори не стават да танцуват. Докато когато е клубно, когато е концерт, хората са обърнати към сцената – има нещо, което искат да гледат, на което да се наслаждават. И е много хубаво, когато през цялото време участват, танцуват, пеят. А в местата, където клубната култура не е добре развита, хората се притесняват. Надявам се в Пловдив да има все повече такива концерти, да се развие тази култура, но това ще стане само ако ние, музикантите, правим концерти.

- Но на оперната сцена в Пловдив имаш доста почитатели. Как съчетаваш участията в оперни постановки с твоето поп и рок творчество?

- Изключително много ме забавляват и двете неща. Те са много еднакви и същевременно много различни. Основната разлика е, че когато сме на сцена с групата, общувам през цялото време с публиката – контактът е директен. Обръщаш се към тях, разказваш им истории, и никога не е толкова страшно. Дори да объркаш нещо, винаги можеш да го неглижираш или да спреш групата и да кажеш: „Хайде да започнем тази песен отначало, нали?“ Има една по-спокойна атмосфера. А в операта излизаш в роля – и ако се объркаш, излизаш от тази роля и пречиш на публиката да влезе в приказката, която постановката разказва.

Освен това, там си свързан със страшно много други хора – има оркестър, балет, и ако сбъркаш, никой не може да спре, за да се съобрази с теб. Просто трябва да се намериш. Това е голяма отговорност. В постановките се опитваш да изтриеш себе си и да покажеш героя. А когато съм на сцена с групата – просто показвам себе си.

- Как операта влияе на твоята музикална кариера?

- Аз всъщност не участвам в класическа опера. Рок операта и мюзикълите са нещо по-различно, но в последно време се старая да се развивам повече в тази посока. Смятам, че това е един много красив и правилен начин на пеене, който само може да помогне да се развиеш като вокалист и изпълнител. Какъвто и стил музика да започнеш да изучаваш, няма как да ти навреди – само те обогатява. Разширява палитрата, диапазона – изразяваш се много по-лесно.

- Освен музиката, водиш и предаване по телевизията. Какво те вдъхнови да влезеш в тази роля и как се чувстваш пред камера?

- Никога не съм виждала разлика между това да съм пред камера и да съм пред публика. И двете възприемам като среща с хора. Камерата не е просто неодушевен предмет – знам, че от другата ѝ страна стоят хора. Просто се чудя как да се свържа с тях. Това беше поредно предизвикателство, с което не знаех дали ще се справя, но ми помогна да се развия.

Паралелно с предаването репетирам и втората си театрална постановка в Младежкия театър – „Горчиво“, с Христо Гърбов, Александър Хаджиангелов и Мариана Миланова.

- Имало ли е моменти в кариерата ти, в които си се чувствала несигурна?

- О, постоянно се чувствам несигурна – във всичко, което правя. Дори в отношенията с хората. Все се чудя какъв е правилният подход, какво е най-доброто решение и ако сгреша, как да го избегна в бъдеще. Притеснявам се за всичко. А хората казват, че не ми личи. Радвам се на това. Но още от дете съм била така – и не съм го надраснала.

- Как разбираш, че си на прав път?

- Не можеш да знаеш. Става с натрупване. Просто се движиш в някаква посока и правиш нещо – не знаеш дали е правилно, но е по-добре от това да не правиш нищо. И дори да си доволен от резултата, пак не можеш да си сигурен, че е било „правилно“, защото не знаеш какви други възможности си изпуснал. Всичко е въпрос на гледна точка и избор – избираш да вярваш, че е правилно, и продължаваш напред.

- Доверяваш ли се на инстинкта си?

- Честно казано, напоследък не съм сигурна дали го чувам. Прекалено много мисля. И шумотевицата около и в мен пречи. Инстинктът е тих глас, а над него често крещят други неща. Не съм сигурна дали решенията ми са инстинктивни или просто обмислени прекалено дълго.

- Социалните мрежи са част от живота на артистите. Какво е твоето отношение към тях – инструмент, забавление или бреме?

- Абсолютно бреме. Никога не съм ги харесвала. Дълго време не ги използвах. Instagram нямах, а във Facebook само Messenger – без публикации, със стара снимка. Социалните мрежи ме натоварват, но сега ми се налага да ги използвам. Благодарна съм, че имам тази възможност – дават свобода и независимост. Но се чувствам като маймуна, която търси как да привлече внимание, за да каже: „Елате на концерта!“ Отнема време, усилия и енергия.

- Успяваш ли да съхраниш личния си живот в дигиталното пространство?

- Абсолютно. Никога не съм изпитвала нужда да го споделям. Не давам мнения, не разказвам за ежедневието си. Всичко, което качваме, е свързано с работата.

- Би ли използвала изкуствен интелект в създаването на музика или визуализации?

- Ние винаги си правим нещата по възможно най-трудния начин. Дори записваме барабаните – не използваме бийтове. Звучи безумно, но така го чувстваме. AI е инструмент и така или иначе ще навлезе. Не можем да го спрем. Аз не го използвам активно, но Митко – нашият барабанист – се забавлява с него. Пращам му песни с глас, той ги пуска през AI и се връщат аранжирани в различни стилове. Засега само се смеем. Но скоро ще се развие сериозно.

- Какво няма да може да замени AI в творческия процес?

- Не съм сигурна, че има нещо, което да не може.

- Страхуваш ли се, че ще промени начина, по който публиката възприема артистите?

- Все още се чувствам спокойна, защото най-щастлива съм на сцена – там е мястото ми. Но в бъдеще нещата вероятно ще се променят. Може би всички професии ще бъдат заменени. Надявам се дотогава просто да съм умряла.

- Какви промени виждаш на българската музикална сцена? Какви са тенденциите?

- Не мисля, че се е променило много. Преди 20 години бяха модерни мъжките хип-хоп дуети – Румънеца и Енчев, после Павел и Венци Венц, Скандау, а сега Молец. Женското присъствие е по-слабо в поп индустрията. Това не е случайно. Майкъл Джексън казва, че Мадона му се е сърдила, защото като жена я слушат жени, а него – и жени, и мъже.

Радвам се, че нашата публика не е хомогенна – тя е на различни възрасти. Напоследък няма и много групи. Това е тънко изкуство. Радвам се, че сме открили баланс с моята група и успяваме да го съхраним. Много трудно се гради, много лесно се руши.

- Пожелавам ви да съхраните това, което сте създали, и успешен концерт в Пловдив!