40 000 души, Националният стадион изпълнен до краен предел, гигантска сет листа с цели 31 парчета, над 3 часа здрав рок при 36 градуса. Така изглеждаше в цифри концертът на Guns N’ Roses на стадион „Васил Левски“ снощи.

Welсome to the Jungle сложи началото на концерта на една от най- великите групи на XX век в София , а след това Аксел Роуз и Слаш продължиха връщайки назад във времето онази част от публиката, която през 80-те и 90-те събираше като златни кюлчета касетите с пиратски записи на GNR. 

Guns N’ Roses се качиха на сцената на националния стадион "Васил Левски" в София в почти пълния си оригинален състав - Аксел Роуз, Слаш, Дъф Макагън, малко по-късно присъединилият се Дизи Рийд, плюс китаристът Ричард Фортус, новият барабанист Айзък Карпентър и Мелиса Рийс зад синтезатора. И изсвириха най-доброто от бандата от 1987 г. досега - започнаха от Welcome To The Jungle и завършиха с Paradise City.

Да, срещата след 40 години с остарелите момчета от бандата наистина е преживяване, което едва ли ще бъде забравено. Така, както никой не бе забравил текстовете на Sweet chaild o’ Mine, November Rain, Chinese Democracy, Sorry, Knockin’ on Heaven’s Door. И също на Yesterdays, Civil War, Live and Let Die. 

Както повечето изяви на Guns N’ Roses, и концертът в София предизвика разнопосочни мнения. Постът на бившият тв водещ Николаос Цитиридис, който нарече концерта „най- лошото нещо , което стадионът е виждат, а той е виждал мачове на националния отбор“ разбуни духовете. Комикът заяви, kpop бандите правят далеч по- интересно шоу и сравни Аксел Роуз с Мики Маус.

Естествено бързо бе поставен на място от хора, които са оценили изпълненията на бандата.

 „ Той да не се обажда, че неговото "шоу" имаше по-малка гледаемост, отколкото хората вчера на концерта. Добре, че отиде да мънка в Капките, че отново да се сетят хората, че съществува“.

Пълни глупости!!! Да си гледа работата!

То човек, ако е отишъл с нагласата, че ще гледа Гънс на ниво от 90-те жестоко се е излъгал! То ние не сме същите, та човека на 62г (25 от които не се знае как е оцелял) , да е на онова ниво няма как да стане...

Отидох настроена, че ще видя легенди и съм много доволна и щастлива, че бях там! 

Дай ни на нас само да се оплакваме и да плюем... Защо, бе хора? Радвайте се на живота и му се наслаждавайте, защото всичко отминава и няма връщане назад, по-млади няма да ставаме....

Разбира се, има и други недоволни – на някои им е било горещо, други се оплакват , че бандата е започнала да свири още в 19.20!, гласът на Аксел Роуз не бил като преди 40 години, Слаш свирел много хубаво ама без емоция, музикантите не казали колко много им харесва в София. И прочее обструкции.

На които пловдивският адвокат Владими Дончев отговори с няколко излечения: „Най-забавното е, че критиките срещу концерта на снощи са предимно от хора, които не са били на стадиона. Разглези се българската публика, която за две години се срещна (или предстои да се срещне) с Ед Шийрън, Лаура Паузини, Натали Имбрулия, Жан Мишел Жар, DJ Балвин, Гънс енд Роузис, Дрийм Тиътър, Годжира, Маноуер, Сепултура, Машин Хед, Ник Кейв, Роби Уилямс, Енрике Иглесиас и Род Стюарт! А стига мрънкате! Старото поколение помним времето когато “ни пускаха” по новогодишната програма по мъничко “западни” групи - Бони М, Иръпшън, Джордж Бенсън, Мили Ванилия и пр. Ама по мъничко и толкоз, че да не се “разложим” идеологически! И не ми казвайте, че ако Ролинг Стоунс забият на стадион “ Васил Левски” няма да отидете щото са много дърти!

А писателят Веселин Стаменов обобщи впечатленията си в следния пост.

„Хиляди гърла. Една тръпка. Един стадион. Една легенда.

Guns N’ Roses не просто свириха тази вечер на „Васил Левски“ — те разкъсаха тъканта на времето. Отвориха портал към епохата, в която рокът не беше жанр, а съдба. Където болката се пее, а свободата крещи. И когато Slash излезе с черната си шапка и небесната си китара, светът замълча. Дори Бог вероятно притихна за миг.

Това не беше концерт. Това беше кръщение.

Кръщение с огън, пот, сълзи и акорди.

Хиляди се преродиха тази нощ. В очите на хората — пламък. В гърдите — гърмеж. В гърлото — спомени и глас, който никога не искаш да загубиш.

Guns N’ Roses доказаха, че когато музиката е жива, тя не остарява. Тя се връща по-силна, по-яростна, по-истинска.

И тази вечер, в самото сърце на София, се роди безсмъртие.

Това не беше концерт. Това беше завръщане.

Завръщане към младостта, към болката, към свободата, към онзи момент, в който „November Rain“ не е просто песен, а молитва.

И тази вечер — небето над София я чу.

Но каквито и спорове да има около концерта, единственото, за което нямаше две мнения бе организацията на самия концерт. "Fest Team" определено си бяха свършили работата и нямаше струпване на хора нито на входовете , нито след края на концерта на изходите. Районът около стадиона беше превърнат в огромна лаундж зона с барове, фууд корт и най- различни забавления. 

Снимки: Fest Team