Четири поредни вечери залата на Дома на културата бе пълна. Да, имаше много хора. Но всъщност залата бе пълна с музика. Музика, надхвърляща импровизациите на въображението, изваждаща публиката от зона на комфорт. Всяка вечер, в продължение на часове, от 20 часа до полунощ. Беше въпрос на избор дали да останеш и да чуеш едни от най-големите имена на съвременния джаз или да си тръгнеш. Всички останаха. Докрай.
Самият старт на Пловдив Джаз фест бе заявка за изключително силно емоционално преживяване. Първите два концерта бяха посветени на 100 години от рождението на Ела Фицджералд и на създателя на би била Телониъс Монк.
На сцената излязоха Джейсън Моран и бенда му, които представиха музикалния проект In My Mind. Всъщност това не бе обикновен концерт, а истински спектакъл, макар и без произнесена нито една дума. Но всъщност музиката бе достатъчна, за да разкаже за живота на Монк, за неговото изкуство, за идеите му. Мултимедия на черно-бял екран отведе публиката в дома на легендарния музикант, проследи пътя му, идеята му за музика.
След него Хилда Казасян с JP3 и Мишо Йосифов представиха „С усмивка за Ела“- истински поклон към кралицата на джаза. „От малка, още когато съм била бебе, са ме приспивали с музиката на Ела Фицджералд – тя непрекъснато е звучала вкъщи, заедно с Франк Синатра, с Луис Армстронг… Моето усещане за нея е като за онези неща, които идват от детството ти – обожание и чувството за близък до теб човек. Гениалността в нейното пеене – тя ти разказва приказки, и естествеността, която днес толкова много се е изгубила, ме карат толкова много да харесвам таланта й и направо да я обичам…“, казва Хилда в свое интервю за радио Джаз ФМ.
Във втората вечер от вестта Христо Йоцов представи с Любо Цанев, Арнау Гарофе и Борис Таслев проекта Jazz Cats. Както котките музикантите изследват нови пространства и територии и ги превръщан в свои.
След „Джаз котките“ и техните препратки към 20-те години на миналия век, на сцената се качи експлозивния Дони Маккаслин и неговите музиканти. Нашето его, природата и бъдещето на света бяха темите, по които музикантите разсъждаваха в ноти. Саксофонистът Дони Макаслин стои зад създаването на последния албум на Дейвид Боуи Blackstar. Албумът спечели 5 награди Грами в началото на тази година.
Четиримата господа, които пяха под дъжда в петък вечер бяха Орлин Павлов, Свилен Ноев от Остава, Стефан Мъдобрев и младият Павел Терзийски. Аранжиментите на известните парчета бяха на Мирослав Турийски, а на сцената заедно с него бяха и Октет Пловдив.
Непосредствено преди втората част на концерта, организаторът на фестивала Мирослава Кацарова обяви решението наградата на „Пловдив джаз фест“ да бъде присъдена посмъртно на певицата Андрония Попопова- Рони, която си отиде преди няколко седмици. Само година по-рано тя бе на същата сцена заедно с Белослава, Хилда и Мирослава. Прие я съпругът й Михаил Йосифов.
Последната вечер на Пловдив джаз фест бе наистина фантастична. Саксофонистът Джошуа Редман и триото му закриха фестивала, като в продължение на час и половина музикантът правеше невероятни импровизации по избраните от него теми, оставяйки публиката без дъх. Редман е работил с най-големите имена в джаза. Той има няколко номинации за Грами и създава музика за много филми.
Всеки от музикантите призна, че е впечатлен от града и гостоприемството на хората, които е срещнал. "Усещам енергията в тази зала. Това е много важно" каза Редман и благодари за невероятното посрещане.
„Пловдив джаз фест“ завърши с връчването на наградата на фестивала на Веселин Николов , един от основателите на „Бели, зелени, червени“ и създател на хор „Филипополис“. Тъй като музикантът е във Валенсия, от негово име я получи младият барабанист Живко Иванов.
Дони Маккаслин и музцикантите му си наприха селфи с публиката
Четирима господа пеят дажз под дъжда - Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и Павел Терзийски
Свилен Ноев от Остава изпълни Шоколад в джаз версия
Съпругът на Андрония Попова - Рони получи нейната награда
Поне на трима от тях джазът е непозната територия, но пък се забавляваха от сърце
..и дадоха всичко от себе си.
Наградата на фестивала тази година бе за Ввеселин Николов от Бели, зелени, червени
Джошуа Редмън - присъствие, което ще се запомни
Хилда Казасян и нейната усмивка за Ела Фицджералд
Сравняват Павел Терзийски с Ал Жиро
Джейсън Моран и неговите музиканти изпровизираха във фоайето на дома на културата.