Лондон, eдин от световните центрове на музикалната индустрия, дом на безброй клубове, които са формирали историята на метъла. Именно там творят и се развиват Day 40 – група с корени, здраво свързани с България, но с амбиции, които отдавна надхвърлят границите на страната ни.

Поводът за срещата ни с фронтмена и основател на групата Денчо Димитров е тяхното най-ново EP „The Yellow Emperor“, което самият той определя като "най-тежката, най-стегната и най-амбициозна работа досега". Заглавието е интригуващо – взимайки препратка към митичния китайски суверен, символ на реда и цивилизацията, групата поставя концептуална рамка върху един жанр, който често се възприема като въплъщение на музикалния хаос.

Day 40 започнаха своето европейско турне от България – символичен жест, който подчертава тяхната двойна идентичност: български произход и западен професионализъм.

Разговорът ни навлиза в дълбочината на техния стил, амбицията на "The Yellow Emperor" и, най-провокативно, в контраста между сцената в чужбина и българската музикална реалност, където метълът се бори за оцеляване.

Метъл ураган над Пловдив! Day 40 се завръщат с ново EP и стартират турнето си от България

– Г-н Димитров, в анонса за турнето в България написах, че Day 40 е българо-британска група. Това вярно определение ли е или предпочитате да се определяте като само българска или само британска група?

– Day 40 е Британска банда съставена от (предимно) българи. На мини турнето в България бяхме 100% нашенци, защото титулярният ни барабанист, французин от Лондон, не можеше да участва заради други ангажименти.

– Въпреки че живеете и творите в Лондон, избрахте да стартирате европейското си турне именно в България, преди да се насочите към континентална Европа. Това емоционално решение ли е или има нещо друго зад това?

– Да, емоционално е, защото държим на българското си начало, а също така и защото имаме много приятели и фенове в България, които непрестанно изявяват желанието да ни видят и чуят. Та решихме да им угодим, като започнем оттук.

– Сега, когато концертите ви в България отминаха, какви са впечатленията, емоцията ви от българската публика, как тя се различава от английската? Като българи, които свирят в България, това помага ли или повече пречи за приемането? Какво е най-осезаемото различие между феновете в България и публиката в Лондон по отношение на енергията, ангажираността и възприемане на музиката, която правите?

– Очакванията ни за Българската публика се потвърдиха. Бяхме приети много радушно и без предразсъдъци. Не мога да преценя все още дали това, че сме от Лондон ни пречи или помага, но засега не виждаме някакви признаци това да е някаква пречка. Основната разлика е, че тук свирим пред хора, които познаваме до някаква степен и това придава друга, по-задушевна атмосфера на концертите ни. Докато в Лондон е малко по-хладно като реакция от публиката, предвид и по-сдържаната натура на британците.

– Смятате ли, че е важно да се използва инерцията на родната публика преди да се влезе на по-големи и конкурентни пазари като Германия?

– Напълно! Тръгнахме си от България с пълни сърца и души! И това не остана незабелязано и там.

– Как преминаха концертите в Германия, получихте ли това, което очаквахте преди старта и различава ли се публиката там от тази, пред която сте свикнали да свирите в Англия? А в сравнение с българската?

– Германската част беше успех във всеки един аспект. Останахме приятно изненадани от позитивната енергия, която получихме от страна на публика. Отчасти беше като вниманието, което получихме в България, но в много по-голям мащаб, защото свирихме пред почти 500 човека и това е доста обнадеждаващо и амбициращо за група от нашия калибър!

– Чувствате ли Day 40 повече като лондонска група, която свири метъл на световна сцена или като българска група, която се бори за международно признание?

– Някъде по средата сме може би. Предвид че Лондон е един голям мултинационален град, в реда на нещата е някой да е от някъде другаде там. Представяме се като лондонска група, защото там живеем и творим. Това няма как да се пренебрегне, но в същото време не сме скъсали в корените си.

– До каква степен българската ви идентичност влияе върху темите на песните, музиката, която правите или върху маркетинга ви в чужбина, където можете да заемете уникална ниша?

– В това отношение не се опитваме да вкарваме някаква конкретна идентичност в музиката си. Творим и засягаме теми, които не са пряко свързани в българщината. Метълът няма адресна регистрация и националност. Той е единна величина навсякъде. Естествено има групи, които много държат да вложат националната идентичност в собствената си музика, но това не е случаят с Day 40.

– Смятате ли, че емиграцията към по-стабилен пазар е единствената реалистична опция за метъл група, която иска да пробие на пазара и издаде продукт от ранга на "The Yellow Emperor"?

– Не, не мисля че местоположението е решаващ фактор. Знаем за много български групи, които достигнаха до международната сцена благодарение на усърдната работа и таланта си. Може би им е било по-трудно, отколкото на група от чужбина, но има го и момента, където в град като Лондон има примерно 5000 други групи с подобна насока и звук и е по-трудно да изпъкнеш сред такава силна конкуренция. Също не мога да кажа, че сме „пробили” напълно на тукашния пазар, но поне направихме силна заявка.

– Вашата музика съчетава едновременно бруталността на дет метъла и техническата сложност на прогресива. Защо избрахте заглавие като „The Yellow Emperor“, което е дълбоко свързано с установяването на ред, цивилизация и изобретения?

– Изборът на заглавията за песните не е случаен. За добро или лошо, когато стартирах този проект (който се разви до група) реших да пиша по различни теми, които не бях засягал преди, а именно древната история, митология, астрология, тайни и загадки, световна конспирация и т.н. Това са теми, които не са характерни за този стил музика. Направих това напълно осъзнавайки компкексноста на тематиката и това отчасти допринесе за бавния стил на работа, докато успея да изгладя всичко да звучи на място и в същото време да запазя първоначалната си идея.

– Как тази концепция за ред кореспондира с хаотично агресивния метъл звук, който създавате?

– Аз, като човек с обсесивно-компулсивно усложнение чувствам, че редът е напълно задължителен за съществуването ми, но в същото време създавам хаотичен звук, който допълва картинката.

– Някъде прочетох, че описвате "The Yellow Emperor" като вашето "най-амбициозно" произведение. Тази амбиция на какво стъпва - на техническата сложност, на лирическа дълбочина или нещо друго?

– И двете! Просто си дадохме сметка, че тази песен градира до едно ново, по-високо ниво на творене и това само ни амбицира да продължавме в тази насока. За всеки творец е важно следващата му творба да е на по-високо ниво от предишната, да има развитие. Иначе се влиза в едни порочни кръгове на повторение и безцелно лутане. Групи с утвърдена фенска маса и позиция в чартовете могат да си позволят да влязат в тия кръгове, но когато искаш да вървиш напред – това не е за предпочитане.

– След пълноформатния албум, Day 40 се фокусира върху поредица от EP-та и сингли. Смятате ли, че форматът на EP-то е по-подходящ за представяне на концептуално плътна музика днес, където вниманието на слушателите е силно фрагментирано?

– Причините това да се случи са няколко. „Only The Stones Remain” колкото и да ни е любим и до ден днешен като албум, не постигна желания интерес и не достигна до широката публика. Дадохме си сметка, че реалността на музикалния пазар се е променила драстично и търсенето за подобен стил и формат е почти нулево. Затова решихме за известно време да продължим с по-кратки издания, центрирани около една конкретна песен и допълнена с парчета, които записахме предимно за собствено удоволствие и не винаги напълно сериозни. Например в ЕР-то "Naturicide" от 2015г. имаме 2 кавъра на напълно не-метъл песни, „Never Never Never Give Up” е песен, взета от саундтрака на известно в Англия детско филмче, а “Arrival” е много нехарактерен кавър на ABBA. С всяко следващо издание продължихме тази традиция да вклюваме до известна степен абсурдни като избор песни за кавъри, с цел да не следваме утвърдените пътеки, а да прокарваме свой собствен път. „Déjà vu” от ЕР-то “The Great Deluge” oт 2020 г. е взета от саундтрака на японска анимационна поредица наречена “Initial D” и е базирана на парче в стил евробийт, разновидност на техно музиката. В същото издание имаме и кавър на наша собствена песен също така. Това е „The Seven Sisters” в акустичен вариант с допълнително добавени нетрадиционни за метъла инструменти като цигулка, чело и перкусии. С други думи не се страхуваме да експериментираме със звука си в името на креативността.

– В митологията, за да победи хаотичния демон Чию, който създава гъста мъгла, Хуангди използва "югоуказателната колесница" (компаса), за да намери посоката си. Екстремният метъл, въпреки своята популярност, често се бори да намери ясна посока в съвременната индустрия, която е "мъгла" от стрийминг алгоритми и пренасищане. Смятате ли, че "The Yellow Emperor" е метафоричният "югоуказателен компас" на Day 40, който да ви помогне да намерите посоката си в объркващия музикален бизнес?

– Мисля, че на този етап все още сме в „мъглата”! Само времето ще покаже дали сме в правилна посока. За сега това, което е сигурно е, че се забавляваме в създаването на такива парчета и се надяваме, че и много други хора ще харесат “The Yellow Emperor”.

– Демонстрирате познаване на олдскуул дет метъла. Как балансирате суровата, агресивна енергия на този олдскуул дет метъл с техническата прецизност и структурна сложност на прогресив елементите?

– Олдскуул дет метъла е в ДНК-то на групата, но ние имаме и много други влияния. Музиката ни никога не е била базирана само на един конкретен стил. Като цяло сме много по-близо до традиционния траш метъл с добавени елементи от горепосочния стил. Прогресивните елементи идват от доста по-разчупените партии на барабаните и използването на някои нетрадиционни похвати като неравноделни размери и сложни композиционни структури на песните.

– В „The Yellow Emperor“ какво надделява - чистата агресия или композиционната сложност?

– Комбинация от двете! При нас нещата никога не са еднозначни. Винаги има търсене на по-дълбокия смисъл.

– По мое мнение музиката, която правите, е по-близка до техническия траш, отколкото до прогресивния дет метъл. Така ли е в действителност?

– Може да се каже. Както казах, никога не е еднозначно. Имаме песни с по-изразено дет метъл звучене, предимно откъм вокалното изпълнение, но като цяло сме по-близо до траша.

– Доколко базирането ви в Лондон е било необходимо условие за постигане на амбицията и професионализма, които демонстрирате с "The Yellow Emperor"?

– Двете неща не са свързани. Едното се случи преди другото и не е задължително последица от първото.

– Какво ви дава Лондонската сцена, което българската не може да осигури?

– Много по-силната конкуренция на големия град ни амбицира да работим на по-високо ниво. Всичко останало е валидно назависимо къде се намира дадена група.

– Продължава ли Day 40 да се издава самостоятелно и независимо? Обмисляли ли сте да подпишете договор с някой лейбъл?

– На тоя етап е най-разумно да работим по този начин. Музикалната индустрия претърпя голямо крушение в последните години с въвеждането на стрийминг платформите. Ценностите се измениха и с това и потребността на слушателя. В това отношение не чувстваме, че имаме голям избор. За това, като група, която тепърва намира пътя си към широката публика, е важно преди всичко да останем верни на себе си. Ако в близко бъдеще получим подобаващо предложение от лейбъл, разбира се, ще го обсъдим и ако се окаже, че това бил допринесло за бъдещото ни развитие – ще го приемем.

– След като издадохте албум през 2014 г. и поредица от EP-та и сингли след това, смятате ли да използвате инерцията на „The Yellow Emperor“ за издаване на втори пълноформатен албум? Или може би вярвате, че в съвременния пазар, доминиран от краткия цикъл на внимание, по-краткият формат на EP-то е по-ефективен за музиката, която правите?

– Моите разбирания по въпроса са доста старомодни и бих предпочел да издадем нов, втори албум, за който имаме готов материал между другото. Дали ще се получи така, времето ще покаже!

– Day 40 вече постигна значително признание, ваша песен беше включена в официалната компилация на Therion "Blood of The Dragon". Към какво се целите сега?

– Фокусът в момента е да представим нашата музика на по-широк кръг от слушатели. Нещо, което преди не сме успявали заради ограничените възможности за концертиране.

– Кое е по-важно за вас като артист – признание в тясно специализираната метъл общност, където сте оценени или по-широк комерсиален успех и по-големи турнета?

– Първото би било най-реалистино. Не се стремим към мейнстрийм успех. Метъла е нашето призвание и съдба.

– Като основател, основен композитор и изпълнител, вие поемате огромен творчески и логистичен натиск с менажирането на групата. Как успявате да балансирате артистичния хаос на писането на екстремна музика с организационния "ред", необходим за организиране на клубни участия, турнета…?

– Противно на очакванията Day 40 не е диктатура и ние споделяме задълженията в групата. Всеки един от нас отговаря за специфични задачки и в крайна сметка успяваме с общи усилия да стигнем там, за където сме тръгнали.

– Има ли моменти, в които визията на "Yellow Emperor" за контрол и ред ви се струва трудно постижима?

– Разбира се, никога не е лесно! Важи за всичко, с което сме се захващали. Винаги има предизвикателства и това е чара на играта, с която сме се захванали.