Галерия U.P.A.R.K се оказа тясна за всички, които в съботната вечер бяха решеле да видят новата самостоятелна изложба на художника Атанас Хранов. В продължение на няколко часа почитатели и ценители на изкуството се наслаждаваха на фантазиите на автора, претворени в картини. Артистът показва по своя неповторим начин различни сюжети, хора, места , детайли , които са оставили отпечатък в съзнанието му. 

Светът на художника, който той сглобява от частици и детайли - колелца от странни машинки, четки, чинийки, порцеланови чашки за кафе, резенчета от праскова, зърна от грозде, тубичка боя, парче корабно платно, ръка, протегната за благослов е свят, в който всеки може да открие своя фрагмент. И да създаде от него свой собствен свят. 

В изложбата се срещат спомени от различни събития. За една такава среща говори в поста си за изложбата певицата Мирослава Кацарова. 

 

ПОЕТИКА НА ПАРАЛЕЛНИТЕ РЕАЛНОСТИ

Така бих нарекла за себе си изложбата на многоталантливия художник и разказвач на истории Атанас Хранов. Познаваме се от близо 3 десетилетия и гледам на него като на реален човек с добродетели и странности, с таланти, които се пръскат в различни посоки, включително и музика, защото в албума ми VUELVO AL SUR двамата с него имаме чуден дует на песен, написана от Еко, препращаща ни към Рио де Жанейро и наречена Vem Comigo Amor.

Разбира се, той е най-ярък с умението си да разказва истории през образи, символи, цветове, които сам избира и рисува. Снощи отново се убедих в тази негова фантастична дарба и безспорно се зарадвах на две картини, които носят идентични заглавия - Концерт за уд и пиано. Този концерт се състоя това лято в нашия двор в село Марково, където София Главопулу свири на уд и пя автентични гръцки песни в джаз аранжименти. Да, беше мечтателно пътуване към Егейско море и истории от бреговете му. София с лекота и чувство за хумор ги разказа, а до нея бяха пианистът Миро Турийски, басистът Сашо Леков и барабанистът Начо Господинов.

Картините на Наско ме върнаха към онази безметежна лятна юлска вечер, когато всичко изглеждаше спокойно и някак непроменимо. Когато музиката ме отпрати в детството ми дето гръцката митология бе важна територия за опознаване, а метафорите й превзеха по-късно мислите и чувствата на зрелите ми години.

Колко хубаво преживяване снощи! В любимата галерия на Радост - U PARK, където винаги срещам вдъхновението, човеколюбието и тихите човешки истории!