С двоен празник галерия „Signa” посрещна почитателите на изобразителното изкуство. Първият повод беше откриването на съвместна изложба на познатото в гилдията семейство Евгений и Аглика Петрови и сина им Преслав, който за първи път се изявява пред пловдивската публика. А вторият празник беше отбелязването на 9-годишнината от основаването на галерията. 

„Искам преди всичко да изкажа радостта си от това, че тук има толкова много хора – близки приятели, колеги, почитатели, което показва, че се движим по правилен път, а хората припознават щастливите мигове, които осмислят живота им точно в такива срещи.” – сподели Евгений Петров при откриването на събитието, а малко по-късно остави гостите си за няколко минути, за да даде специално интервю пред TrafficNews.

- Г-н Петров, най-напред поздравления за прекрасната изложба! Бихте ли разказали как се роди идеята цялото семейство да участвате съвместно?

- Идеята да включим и нашия син в изложбата беше моя, не защото е мой син, а защото виждам потенциал в него, който смятам, че трябва да развива. А развитието се случва, когато се показваш пред публика.

Все пак изкуството представлява чиста енергия, когато се прави с талант, а не с онази спорадично-аматьорска агресия. То се поражда с вдъхновение, което идва от някъде другаде, минава през сърцето, през ума и излиза на платното. Така се получава истинска картина. 

Та, да се върна на въпроса – идеята на тази обща изява беше да помогнем на Преслав да се поочупи малко. И това за него е втората изява пред публика. Истинският дебют му беше преди няколко месеца отново на съвместна изложба с нас, само че в Градската галерия в Самоков. Тогава всъщност той разбра, че най-важното при творците е не да си стоят в ателието, а да се показват. И също, че е важно да бъдем егоисти в работата си, но и да умеем да си разголваме душичката пред останалите, защото в крайна сметка изкуството служи за възпитание, но и дава и свобода на този, който го прави.

- Има ли момент обаче, когато въпросната свобода може да бъде опасна?

- Зависи какво се разбира под свобода. Различна е свободата на духа пред онази, при която човек не се съобразява с това или онова. Свободата не се изразява в това да бъдеш себе си – дори го намирам за най-глупавото определение, което може да съществува. И също така пожеланието „Бъди, какъвто си!” не е добро, защото означава да си останеш на същото ниво, на което си.  А човек трябва да се учи да надмогва първичните страсти, да се самовъзпитава и да се движи към себе си, но не и да остане „себе си”.

Истината е, че човек сам по себе си представлява храм, към който върви цял живот. Само когато откриеш правилния път, тогава можеш да се пребориш с всички демони по пътя. А щом ги победиш и видиш одобрителната усмивка на околните, означава, че си постигнал истинската свобода.

- А според Вас къде „се чупи” разбирането за свобода и свободия?

- Разбирането „се чупи”, когато човек се чувства безнаказан и му липсва собствената вътрешна спирачка, която да му попречи да премине границата. Ако започнеш да спазваш писаните правила, със сигурност ще бъдеш по-щастлив. Но и само тези правила не са определящи. От основно значение са твоите собствени вътрешни закони, от които зависи дали ще извършиш дадено действие или не.

Свободата, в крайна сметка, е един чисто духовен и личен акт. Така че духовното обедняване, което виждаме около нас, е в основата на „пречупването”.

Освен това фактът, че редовно ходим на църква, не ни прави християни. Религията не означава да се покланяме в храма, да се молим и да целуваме икони, а представлява ръководство към по-човешкия начин на живот. И ни помага да осъзнаем, че всичко в живота се връща. А това може да ни служи като спирачка понякога.

- А как може да се възвърне духовното виждане на хората ?

- Според мен трябва да има примери. Само че тук не говорим за такива като Петър Дънов, Буда, Иисус Христос, защото те представляват по-скоро някакъв тип енергия, която хората са си наименували и следват като свой пример. В момента има и много книги за духовно учение, но те отново не са достатъчни, ако човек няма вътрешното усещане и разбиране, които да му позволят да приеме съответното вярване и начин на живот. И тъкмо за това трябва да има примери, които да помагат на човека да разбере кое е истинското за него самия, а не да ги следва сляпо в някакви общества, които в повечето случаи промиват мозъци с конкретна цел. Важно е преди всичко да знаем какво искаме да оставим след себе си, да познаваме собствения храм, който носим в себе си и да се стремим към него.

- По какъв начин обаче можем да различим правилния пример за себе си – според вътрешното си усещане, опита си през годините, съвет от друг човек или по друг начин?

- Самовъзпитанието е основен момент, защото всеки трябва да усеща сам за себе си как най-добре да си почисти както двора на къщата, така и душата. А за да го има това умение, човек трябва да е бил захранен още от детска възраст с разбирането за ценности, естетика и начин на живот.