След  продължително и осезаемо отсъствие, Наско Х. се завръща в компанията на летящ охлюв, който си проправя път сред невероятни механизми през вселени, в които е видял малки светици и плаващи градове.  Героят на Александър Секулов   разказва нови истории за стари любови, за пътешествия през времето, за  часовници, които показват безвремие, за лица, чезнещи в други светове от черен пипер и съвършено детско краче.

Пътищата на художника Атанас Хранов и писателят Александър Секулов  за пореден път се пресичат в новата изложба  със заглавие „НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ”.  Щастливо съвпадение среща двамата днес в София, където в галерия „Ракурси” ще бъде открита  експозицията, а в книжарница „Гринуич”  Александър Секулов ще представи новата си книга „Възхвала на провинцията”.  Дълго приятелство и много общи дела свързват двамата бележити пловдивчани, които избират най- различни изразни средства, за да покажат „безкрайната любовна история на града ни с времето”.

В новия си цикъл картини Атанас Хранов разказва за магически образи на хора и места, които чезнат във времето, бавно се утаяват в сините убежища на спомените му и отново изплуват, за да се превърнат в нови светове.

„Темата на изложбата е формулирана от Сашо много добре- нещата, които се разпадат във времето, тези неща, които си видял, преживял, премислил, тези неща , които са се сбъднали или не са, те се  разпадат на някакви части,  но след това се събират отново и образуват нещо съвсем ново и различно. Което всъщност си самият ти. Това са както любовите, така и пейзажите и всичко, което може да ти се е случило. От всяко нещо като се утаи, някаква част остава в теб” казва Атанас Хранов

„ Наско Х. отвори очи сред странна мъглявина, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от врати, златни нимби около главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени закопчалки на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна ръжда, железопътни стрелки, плуващи като риби срещу течението на времето, части от железни сирени, в които свири единствено вятъра.” /А. Секулов/

 Художникът разглежда механизмите като човешката част от пейзажа. Те се появяват като прецизни репери в платната.

„Едно е да гледаш море и скали, друго е , когато е сътворено от човек – например пристанище. То е един голям механизъм. Той е свързан с пътешествията, със съвсем други усещания. Изобщо като гледаш очовечената част от пейзажа, всяко едно поселище е някакъв вид зъбчати колела, като всяко от тях си има своята задача.

В този момент Наско Х. усети и вятъра. Бавният, меден, стипчив, бароков, ласкав, обичлив, виолетов, но и тъмнозелен, тъмносин, на места лазурен, но и светещо жълт вятър, който носеше различните механизми из прозрачния въздух. И не само ги носеше, а сякаш с невидими пръсти и с божествено търпение на библиотекар, часовникар, изобретател, инженер, алхимик, поет, художник и математик ги сглобяваше наново. Всичко това силно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън. Виж ти, сякаш всичко се е разпиляло на съставните си части и някой го сглобява отново, каза си той на ум. От възклицанието Наско Х. една не се събуди. После усети как бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъглявина. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. / А. Секулов/

Хранов споделя, че в платната има много конкретика, но детайлите в картината не са конкретни символи, а по скоро метафори. „ То може да носи съвсем друго послание – например порцелановата чаша носи усета за порцелана като  тази гладка и твърда материя, която се противопоставя на нещо меко и  нежно като плод” казва той. В изложбата има 5 женски портрета, но те на са на конкретни жени.

„Говорим по-скоро за усещане, за символи. Не съм правил портрети на конкретни хора. Както и няма пейзажи от конкретни места, но има парченца от  Кавала, Скопелос, Лесбос. Това са мои лични пейзажи. Нещата , които са се утаили през времето” казва Атанас Хранов.

Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, помисли си, че не първата, а последната любов е онази, с която те дарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, сякаш на ум преповтаря пътищата из живота, който му предстои… Толкова високо стигна Наско Х., че успя да види как всички механизми са се подредили в една съвършена спирала. Стрелките сочеха правилните посоки, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара… Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първоначален план! После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттам той видя мъглявината да пълзи като един летящ и напълно щастлив охлюв./А Секулов/

- Защо не пуши охлювът? Обикновено твоите животни са страстни пушачи?

- По време на полет пушенето е забранено!

 

Охлювът е спиралата. Всички спирали в света се завъртат по един и същ начин. Всичко в природата, което е под формата на спирала е завъртяно по един и същ начин. Не е ясно защо. Но да обобщим – изложбата е възхвала на последната любов. Опитвам се да преработя клишето за първата любов. Последната е най- важната. И най- хубавата.  

 

Атанас Хранов за приятелствата и доказателствата за целостта на живота 

 

Обичам да разказвам историите, преживени с художника Атанас Хранов, защото – в повечето случаи – са крайно безполезни и лишени от прагматична логика.

С художника Наско Хранов, с когото не сме нито дует, нито тандем, нито дуо, нито равнобедрен триъгълник или каквато и да е била друга геометрична форма, а просто и само приятели, които се забавляват с това, което вършат , ни канят да направим изложба на фестивала на изкуствата „Аполония” – картини и истории върху винил. /А. Секулов, „Възхвала на провинцията”/

 - Със Секулов често разказвате истории, преживени заедно. Но в повечето случаи изглеждат различни.

- Винаги има разлика. Всеки пречупва ситуацията по различен начин. Но това , че отрязаха текста от винилите от въпросната изложба- това го виждаме по един и същ начин. Всъщност това ни събира и ни забавлява и затова сме работили толкова, защото по някакъв начин усещаме света по сходен начин.

-Щастливо съвпадение ли е двойната премиера в София или вече се чудите как да поделите гостите?

- Много е щастливо даже. Ние ги обединяваме доста смислено. Аз участвам в неговата книга, а той участва в моята изложба с текста и заглавието, което този път е изцяло негово. Щастлив съм, че Наско Х. отново оживя. От доста време не се беше появявал. Но с тази изложба си спомнихме добрите стари време, в които всяка изложба беше с една история за Наско Х. Отдавна не бяхме правили нещо свързано двамата и това за мен е добре дошло.

- Липсваше ли ти Наско Х.?

-О да . Това беше един образ, който събираше историите на всички приятели на Секулов. Наско Х. не винаги е Наско Хранов, но високия художник , който живее на тепето е подходящ образ , който да събере историите на всички останали. Самият начин , по който се появи и заживя Наско Х. като герой е една отделна история, която някой ден ще се разкаже. Беше красиво приключение , което се разви във времето.

- Трудно оцеляват приятелства между творци. Егото обикновено надделява. За истинското приятелство се иска нарастващ кураж, казва Секулов.

- Не сме го предизвиквали с нищо. Нашите проекти не са били свързани с нещо, от което се печели. Правили сме ги да се радваме и забавляваме. Затова и не е имало конфликтни точки. Плюс това , освен това ние сме приятели в живота , което ми е много важно- дори по –важно от това да правим нещо заедно. Това е причината. Ако изобщо трябва да търсим някаква причина. Важното е , че сме живи, здрави, вървим напред и успяваме в това, което правим. Радвам се, че Сашо избухна по този начин през театъра и направи изключителни неща. Толкова е хубаво да усетиш, че приятелят ти е намерил нещо което истински разбира и го вълнува и затова се получава толкова добре.

- Споделяш ли неговата теория, че нарочно „не забелязваме извисените и духовни хора, защото те са упрек към мързеливото  ни национално живеене в перманентната ни гражданска война”?

-  О да. Той има много фундаментални прозрения. Много го бива да формулира тези.

- Очевидно и заглавия за изложби!

- Аз обикновено се съпротивлявам на заглавията му. Процесът обикновено тече по –различно – той предлага нещо , което е много поетично. Аз казвам, че това е прекалено поетично и е по-подходящо за заглавие на стихосбирка. От там нататък започваме да го нагласяме. И винаги имаме добро заглавие. Но този път си беше негово. За мое облекчение, разбира се.