Най-новата книга на журналиста Стоян Терзиев „Рицарят на жълтата принцеса”се срещна със своите първи читатели снощи в залата на Радио Пловдив. Вечерта беше открита с няколко музикални композиции, изпълнени от Симеон Панов на рояла в Студио 1 на БНР-Радио Пловдив, а след това своето приветствие отправи издателят на книгата Екатерина Костова.

„Идеята да се публикува подобна книга се роди именно тук, в нюзрума на Радиото,” – сподели Катя Костова. – „По някаква случайност се заговорихме със Стоян и тогава разбрах, че той има подготвен такъв текст. По-късно повярвах и на текста, защото в него има въпроси, които аз лично съм си задавала, докато децата ми растяха. Затова си мисля, че тази книга може да е полезна за много родители.”

Модератор на събитието беше журналистът Владислав Севов,  присъстваше и илюстраторката на изданието Стилиана Георгиева.  Екатерина Костова сподели, че в средата на книгата има оставени неслучайно страници с редове. Тяхната роля разкри в самия край на събитието – всеки, които желае, може да впише своето продължение на историята. Ако пък читателят все още е невръстен и не може да пише, неговият родител би могъл да му помогне.

„Авторът сам определя жанра на книгата като приказка фентъзи,” – сподели Владислав Севов. – „Разбира се, налице са всички атрибути, които го потвърждават – много добре моделирани инструменти и енергии от компютърна игра, препращащи категорично към научната фантастика. А тя ни занимава или с технологиите, или с хипотези за бъдещето и, особено напоследък, с моделирането на новочовешки или постчовешки същества, изкуствени интелекти, пребиваване във виртуални нива и то в най-съвременните му измерения, т.е дигиталното виртуално.”

Думата взе и художничката Стилиана Георгиева, която с няколко думи разкри любопитни моменти от процеса на илюстриране:

„Аз съм Председател на Дружество „Диаскоп” и по тази линия получих информация за илюстрирането на книгата. Тя обаче беше малко постна, споменаваше се само, че книгата е за видеоигри. Аз обаче от малка съм потънала в атмосферата на видеоигрите и то в сюжети, в които играчът сам избира историята и пътя си. Затова проявих интерес, когато разбрах, че тази книга е точно в тази посока. А когато започнах да я чета, образите сами изплуваха.”

А самият автор Стоян Терзиев сподели:

„Преди всичко искам да кажа, че тази книга има много трудна съдба откъм подготовка във времето. Няма да крия, че я писах преди години, когато синът ми още играеше на такива игри. И цялото това изминало време от написването до днес ми даде шанса да се отдалеча от съдържанието, дотолкова, че да ми се стори като писано от друг човек, а редакторското ми око да може да види към днешна дата всички грапавини. Но пък в същото време успях да доловя същата онази експресивност, която съм усещал в процеса на писане. Макар че имах възможност да редактирам историята, аз не го направих и така съзнателно избрах да дам видимост на ескиза пред това да представя една красиво одялана творба.”

Авторът подчерта, че хората би трябвало да поразсъждават върху думи като „храброст”, защото по принцип тя е синоним на смелост, но де факто не би значила нищо, ако зад нея няма интелект и знания, които да я подкрепят. Тогава храбростта би се превърнала в безумие.