Точно в Деня на поезията и музиката – 1 октомври, Литературният салон „Spirt&Spirit” отвори вратите си за новия сезон. И отбеляза празника по най-красивия начин – като прокара мисълта на всеки присъстващ през пречистващата мъждива светлина, за да достигне тя неопетнена до сърцевината на романа „Ти, подобие мое” на Радослав Бимбалов.

Събитието беше открито с думи на модератора Ина Иванова, която най-напред приветства препълнения салон, а след това направи кратко въведение към съдържанието на книгата.

„Книгата представя пет истории на наши съвременници, а разказвачът им е самият Създател. Това е роман, който с много поетичен ритъм и блага ирония представя идеята, че Господ вижда всичките ни номера. А тази ирония е едновременно спасителна и утешителна” – сподели тя.

В романа си „Ти, подобие мое” Бимбалов използва утопични мотиви, макар действието да се развива в настоящето. Една от темите, поставени в центъра на повествованието, е за институционалния натиск върху хората. Неслучайна е и съдбата на главния герой, който по пътя на историята в романа бива лишаван системно и постепенно от много неща.

Един от въпросите, които книгата на Бимбалов извежда на преден план, е дали ние, хората, сме създадени по подобие на Господ, или той – по наше?

„Всъщност ние сме тези, които създаваме Бога в съзнанието си по наш образ и подобие” – сподели автора. ­– „А дали книгата е антиутопия? По принцип авторите на антиутопии разполагат действието далеч във времето, защото това кара читателя да с успокоява, че събитията скоро няма да му се случат. Но на мен ми се иска да пазим бъдещето от лошите неща, затова действието в книгата се развива в настоящето. Аз не идеализирам миналото, а бъдещето.”

Авторът сподели и гледната си точка по темата какво всъщност е злото и къде се намира. Според него редица хора отъждествяват злото с действията на Хитлер, Сталин или някое друго име от миналото или настоящето. Но всъщност злото не се намира във всички тези хора, а в останалите, които стоят около тях, за да ги аплодират и подкрепят.

„Ние сме единственият биологичен вид, който е способен да убива в търсене на отмъщение. Всички останали биологични видове убиват, но за да се нахранят или да защитят територията си. Но не и да отмъстят.” – коментира Бимбалов.

Той разкри още, че според него това, което може да обедини хората във времена на осезаемо разделение, са културата, изкуството, историята, познанието за нашата идентичност или с една дума – просветата. Точно тя е тази, която би ни дала шанса да не зависим от тези, от които толкова се страхуваме.

„Ние сме склонни да твърдим, че се борим със злото в другите, но трябва да знаем, че щом най-накрая се справим и го победим, тогава ние самите вече сме се превърнали в зло. Затова първо трябва да се заемем със злото в себе си.”

Вечерта продължи с множество въпроси от страна на публиката, които засягаха както идеята за написването на книгата, така и отговори, свързани с конкретни теми от книгата. И, разбира се, завърши с опашка за автографи, в която гостите нямаха търпение лично да разменят няколко думи с писателя.