Големият приятел на Пловдив, който е възпитаник на Търновската литературна школа, както и също преподавател в нея, професор Иван Станков, избра града за първото представяне на сборника си с разкази „На два гласа” на  пловдивското издателство „Хермес”. Премиерата посрещна любителите на добрата литература под покрива на Народно читалище „Възраждане – 1983”, и им предложи цели четири гледни точки за съдържанието на книгата – тази на издателя Стойо Въртоломеев, на преподавателите от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” доц. Гергина Кръстева и доц. Димитър Кръстев, както и, разбира се, на самия автор.

„Писателят е уникален литератор, който владее цели три езика. – коментира издателят Стойо Въртоломеев. - Първият от тях е научният език и това е разбираемо, предвид дългогодишната му практика като преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Вторият език е румънският и това проличава в чудесните му преводи. А третият е езикът на художествената литература, който той владее до съвършенство и това личи във всяка негова книга.”

Сборникът „На два гласа” включва девет разказа, в чието повествование се забелязва едно йовковско предихание, отбеляза още Въртоломеев. Любовта между хората и животните, която е сред водещите теми в книгата, препраща недвусмислено към сборника на Йовков „Ако можеха да говорят”. Присъства също и елемент от творчеството на Екзюпери, който се открива в идеята за опитомяването и това, че човек става близък с някого, когато има опитомено пространство помежду им.

Тъкмо в унисон със заглавието на книгата, премиерата беше модерирана от два гласа. Това бяха двамата преподаватели от ПУ „Паисий Хилендарски” доц. Гергина Кръстева и доц. Димитър Кръстев, които са и възпитаници на проф. Иван Станков.

„Мотивът за грижата е този, който минава сякаш незабележимо през цялата дължина на книгата като тънката нишка на Ариадна” – сподели доц. Кръстев и допълни, че двугласът в книгата може да бъде търсен на много равнища – герои, композиция, сюжетна линия, дори и в характерното за творбата двугласо слово.

А доц. Гергина Кръстева обърна специално внимание на факта, че както изглежда от публикуваните книги на проф. Станков, творчеството му може да се определи като цялостно концептуално.

„От първия разказ в книгата пространството започва да се разтваря и да се движи. Проличава и умението на автора непрестанно да създава толкова пълнокръвни образи на героите си, че успява да съживи памет за тях” – сподели доц. Кръстева.

В края на вечерта и на свой ред самият автор проф. Иван Станков сподели интересни моменти от написването на книгата. Като например факта, че първия разказ всъщност му бил поръчан от Тони Николов, който го поискал за списание „Култура”. А след това на проф. Станков му хрумнала нова идея: 

„Дълги години общувахме с Йордан Йовков, но най-малко сме си говорели за неговия сборник „Ако можеха да говорят”. Със заглавието си той сякаш изразява съмнение, че животните могат да говорят. Затова аз исках моите герои да приключат с това съмнение.”

Професор Станков разкри, че основна негова цел в тази книга е да накара езикът и изречението да се смеят, дори когато историята разказва за смърт. Това е възможност, която реалният живот не може да предложи, но както и авторът подчерта, от реалността изобщо не става добра литература.