Изключително специално беше събитието, с което стартира програмата за ноември на Литературен клуб „Spirt&Spirit”, защото на сцената пред своя Пловдив застана Мартин Кръстев – един от дългогодишните доброволци на „Пловдив чете”, който от пет години насам вгражда сърцето и душата си в строежа на мостовете между добрата литература и хората. Затова и съвсем заслужено безпрецедентно препълнената зала го поздрави с „Добре дошъл у дома!” и бурни аплодисменти. Модератор на срещата беше Ина Иванова, която, както стана ясно, още когато Мартин се запознал с нея, му била обещала, че ще води представянето на дебютната му книга.

В началото на срещата Ина Иванова представи с няколко думи младия поет. Той е завършил „Психология” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, а отскоро работи в София. „Безопасни игли и чуждо одобрение” е дебютната му стихосбирка, която излиза вследствие на отличаването на Мартин като лауреат на 40-тото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” през 2023 г.

„Издаването на първата книга е много особен връх, който сам трябва да те допусне до себе си, но и ти трябва да преодолееш собствените си граници, за да го изкачиш. Защото може да имаш десетки добри стихотворения, но те да не достигат за силен дебют. За голяма радост обаче при Мартин вече имаме силното начало,” – коментира Ина Иванова.

Редактор на книгата е драматургът Стефан Иванов, който тъкмо преди няколко седмици също се срещна с пловдивската публика, а художник на корицата е Иво Рафаилов, който по много фин начин е изваял цялата уязвимост на поезията на Мартин Кръстев. Само че водещата заслуга за силния дебют остава на автора, работил по текстовете си безкомпромисно и със сърце.

„Авторът стои изключително почтено, честно и с много изправен гръбнак зад всяка една написана дума в тази книга, в която, освен много лично разкриване, се наблюдава и сериозна работа със страховете, с чупливостта, крехкостта и чувствителността на всеки един от нас като човек. Проличава си как Мартин си дава ясна сметка колко болезнена може да бъде интеракцията със света понякога,” – сподели още Ина Иванова.

А самият автор разкри, че в залата присъстват негови близки и приятели, някои от които са пропътували половин Европа, за да присъстват. А това по думите му говори, че семейството представлява не само роднини по кръвна линия, но и хората, които сам определиш като такова.

„А кои са иглите, чиято острота успява да спре памуковият облак?” – попита Ина Иванова в унисон със специалната украса на сцената, подготвена от координатора на фестивала „Пловдив чете” Криси Рогошева.

„Голяма част от мекотата на памуковия облак се поражда от приятелството.” – разкри Мартин Кръстев. – „Много често аз се обръщам към моите приятели, когато съм бил наранен по някакъв начин, независимо дали от външната страна или от самия себе си. Всъщност ние като хора притежаваме неприятното умение сами себе си да раняваме. Само че не винаги можем сами да се зашием и точно тогава ни е нужна една приятелска ръка, която да знае как да ни излекува. Така че тази мекота на приятелството е нещото, което може да направи остротата по-поносима.”

Вечерта продължи с редуване на четене на стихове от  книгата „Безопасни игли и чуждо одобрение” и въпроси от страна на модератора Ина Иванова или на човек от публиката. А в отговор на един от въпросите Мартин Кръстев разказа, че се е отдал на доброволческите дейности, когато е бил едва на 12 години. Този избор той дължи на възпитанието, получено от майка му, която е вложила дълбоко в душата му меката нужда да дарява.