Пилотното издание на Фестивала за световна литература „Leterapopuli”, което се състоя от 3-ти до 7-ми октомври, изпълни мисията си да постави началото на едно творческо общуване между младите представители на различните изкуства и едновременно с това да ги свърже с имена от световната творческа сцена. Събитието се проведе в две от най-емблематичните места в Пловдив – Етнографския музей и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, в чиято концертна зала бе заключителната част и закриването.
„Много съм щастлива, че за толкова кратко време с подкрепата на Отдел „Култура” към Община Пловдив и Министерството на културата, успяхме да организираме пилотното издание на „Leterapopuli” и то заживя един истински фестивален живот. Бих искала да подчертая, че този фестивал е насочен към младата публика, а учениците и студентите в нашия град се оказаха изключително будни и го посрещнаха подобаващо" – сподели организаторката Достена Лаверн.
Една от основните цели на фестивала е да помогне талантът на младежите да се съизмери с имената от световната литература, „да диша” по-спокойно, по-надалече и по-свободно. Защото литературата ни дава възможност да живеем няколко живота едновременно, да разширим духовното си зрение и присъствието си в този свят.
„Освен от психиатри и психотерапевти, ние като общество имаме нужда от писатели. А литературата е форма на литературна терапия”, допълни още Лаверн и даде думата на писателя Хосе Мануел Фахардо, които е съучастник и съосновател на събитието.
„Не за първи път участвам в откриването на такъв фестивал. Правил съм го на много места по света, включително Франция, Доминиканската република, Португалия и Пуерто Рико. Всеки път, когато участвам в подобна организация, това е едно мое лично приключение и откритие на една нова култура, на хората на тази култура. Но извън личните причини мисля, че подобен форум изразява една колективна необходимост да се разбираме, да се откриваме и да се опознаваме.” – сподели Фахардо.
Зам. кметът по култура Пламен Панов приветства пилотното издание на литературния фестивал и гостите, присъстващи в залата.
„Днешното събитие е и прекрасен пример за развитието на културния календар и като цяло културния живот в Пловдив. В началото на този управленски мандат поставихме фокус върху писателската и четящата общност в града ни. Създадохме програма, която дава възможност на пловдивските автори, с помощта на Община Пловдив, да бъдат превеждани и така да се „изнася” повече от нашата култура навън и тя да бъде по-достъпна. – обясни Панов.
Вечерта продължи с емоционалния концерт на Изабел Клайн – Исака, а през следващите дни публиката имаше възможността да се срещне и да дискутира с гостуващите автори Хосе Мануел Фахардо, Рахел Мартинес Гомес, както и с българския писател Недялко Славов.
Фокусът на следващата вечер беше върху романа на Фахардо, озаглавен „Омраза”. Книгата все още не е издадена в България, затова Достена Лаверн представи собствените си преводи на отделни откъси, за да помогне на публиката да усети съдържанието по най-добрия начин.
„Човекът е особен животински вид и омразата е част от неговото ежедневие. Голямото предизвикателство е да разберем механизмът на тази омраза и да се опитаме да я опитомим – коментира авторът по време на дискусия с Недялко Славов и Достена Лаверн.
Важен акцент в разговора постави един от въпросите на г-н Славов – човекът има ли сили за някакво решение в битката срещу омразата, при положение че живее в зоната на комфорта? Стана ясно, че постигането на комфорт е една от основните цели в съвремието, като се започне от комфортно легло, комфортно жилище, комфортна кола и се стигне до комфорт в отношенията. Последното обаче, в стремежа си да бъде комфортно, в крайна сметка се превръща в битка.
„Фрустрацията е елемент за раждането на комфорта и омразата. Защото желанието за комфорт е сигурното семенце, от което израства фрустрацията, а от нея и омразата.” – обясни Фахардо.
Следващата среща на публиката беше с Рахел Мартинес Гомес, която представи романа си „Сянката на еднорога”, преведена на български език и публикувана под знака на издателство „Прозорец” през 2010 г.
„Днешните мексиканци, подобно на българите носят миналото в кръвта си, дори можем да говорим за исторически, духовни и психологически пластове, които са отразени в образите на героите в книгата.” – сподели писателката.
Темата на последното събитие от фестивалната програма, проведено в Концертната зала на АМТИИ, беше „Литература и изкуство: пресечни точки”, а дискусията, в която участваха Достена Лаверн и Недялко Славов, беше подкрепена с откъси от романа „432 херца” на пловдивския писател.
Пилотното издание на Фестивала за световна литература „Leterapopuli” беше закрито с литературно четене на творби на студенти, които те самите бяха създали по време на специални творчески работилници.
Още от категорията
Писателят Иван Станков "отговори" на съмненията на Йовков със сборник разкази за животните