Пилотното издание на Фестивала за световна литература „Leterapopuli”, което се състоя от 3-ти до 7-ми октомври, изпълни мисията си да постави началото на едно творческо общуване между младите представители на различните изкуства и едновременно с това да ги свърже с имена от световната творческа сцена. Събитието се проведе в две от най-емблематичните места в Пловдив – Етнографския музей и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, в чиято концертна зала бе заключителната част и закриването.
„Много съм щастлива, че за толкова кратко време с подкрепата на Отдел „Култура” към Община Пловдив и Министерството на културата, успяхме да организираме пилотното издание на „Leterapopuli” и то заживя един истински фестивален живот. Бих искала да подчертая, че този фестивал е насочен към младата публика, а учениците и студентите в нашия град се оказаха изключително будни и го посрещнаха подобаващо" – сподели организаторката Достена Лаверн.
Една от основните цели на фестивала е да помогне талантът на младежите да се съизмери с имената от световната литература, „да диша” по-спокойно, по-надалече и по-свободно. Защото литературата ни дава възможност да живеем няколко живота едновременно, да разширим духовното си зрение и присъствието си в този свят.
„Освен от психиатри и психотерапевти, ние като общество имаме нужда от писатели. А литературата е форма на литературна терапия”, допълни още Лаверн и даде думата на писателя Хосе Мануел Фахардо, които е съучастник и съосновател на събитието.
„Не за първи път участвам в откриването на такъв фестивал. Правил съм го на много места по света, включително Франция, Доминиканската република, Португалия и Пуерто Рико. Всеки път, когато участвам в подобна организация, това е едно мое лично приключение и откритие на една нова култура, на хората на тази култура. Но извън личните причини мисля, че подобен форум изразява една колективна необходимост да се разбираме, да се откриваме и да се опознаваме.” – сподели Фахардо.
Зам. кметът по култура Пламен Панов приветства пилотното издание на литературния фестивал и гостите, присъстващи в залата.
„Днешното събитие е и прекрасен пример за развитието на културния календар и като цяло културния живот в Пловдив. В началото на този управленски мандат поставихме фокус върху писателската и четящата общност в града ни. Създадохме програма, която дава възможност на пловдивските автори, с помощта на Община Пловдив, да бъдат превеждани и така да се „изнася” повече от нашата култура навън и тя да бъде по-достъпна. – обясни Панов.
Вечерта продължи с емоционалния концерт на Изабел Клайн – Исака, а през следващите дни публиката имаше възможността да се срещне и да дискутира с гостуващите автори Хосе Мануел Фахардо, Рахел Мартинес Гомес, както и с българския писател Недялко Славов.
Фокусът на следващата вечер беше върху романа на Фахардо, озаглавен „Омраза”. Книгата все още не е издадена в България, затова Достена Лаверн представи собствените си преводи на отделни откъси, за да помогне на публиката да усети съдържанието по най-добрия начин.
„Човекът е особен животински вид и омразата е част от неговото ежедневие. Голямото предизвикателство е да разберем механизмът на тази омраза и да се опитаме да я опитомим – коментира авторът по време на дискусия с Недялко Славов и Достена Лаверн.
Важен акцент в разговора постави един от въпросите на г-н Славов – човекът има ли сили за някакво решение в битката срещу омразата, при положение че живее в зоната на комфорта? Стана ясно, че постигането на комфорт е една от основните цели в съвремието, като се започне от комфортно легло, комфортно жилище, комфортна кола и се стигне до комфорт в отношенията. Последното обаче, в стремежа си да бъде комфортно, в крайна сметка се превръща в битка.
„Фрустрацията е елемент за раждането на комфорта и омразата. Защото желанието за комфорт е сигурното семенце, от което израства фрустрацията, а от нея и омразата.” – обясни Фахардо.
Следващата среща на публиката беше с Рахел Мартинес Гомес, която представи романа си „Сянката на еднорога”, преведена на български език и публикувана под знака на издателство „Прозорец” през 2010 г.
„Днешните мексиканци, подобно на българите носят миналото в кръвта си, дори можем да говорим за исторически, духовни и психологически пластове, които са отразени в образите на героите в книгата.” – сподели писателката.
Темата на последното събитие от фестивалната програма, проведено в Концертната зала на АМТИИ, беше „Литература и изкуство: пресечни точки”, а дискусията, в която участваха Достена Лаверн и Недялко Славов, беше подкрепена с откъси от романа „432 херца” на пловдивския писател.
Пилотното издание на Фестивала за световна литература „Leterapopuli” беше закрито с литературно четене на творби на студенти, които те самите бяха създали по време на специални творчески работилници.