„Под бомбетата на дърветата” е заглавието на новата стихосбирка на Даниела Найберг – артистичен директор при Българския културен център в Сиатъл и координатор на дейността на „Глаголницата” – Общество за поезия и литературна проза при същата организация. Забележителната формулировка на заглавието е дело на редакторката Катерина Стойкова, която използва фраза от стиха „Напредвам едвам”. Така чрез образа на бомбето тя съзнателно и напълно уместно създава препратка към периода в края на 30-те години на XX век, като едновременно загатва няколко детайла: първо, момента, когато тази модел шапки са на мода; Второ, любимия исторически момент на авторката и, трето, периодът, когато е зачената културната дейност на българските емигранти в САЩ, в която днес Даниела Найберг активно участва. В началото на срещата в разговор с модератора – преводачът Азис Назми Шакир - Даниела разказа историята на организацията.

Обществото за поезия и литературна проза „Глаголницата” в познатия ни днес формат стартира през 2014 г. Преди това обаче българският културен център в Сиатъл стартира фолклорни програми. След известно време обаче на участниците, сред които и самата Даниела Найберг им хрумва идеята форматът да се разшири с разговори за литература по модел на дейността на Българо-македонско дружество „Подкрепа”, основано през далечната 1939 г. в Портланд.

„В създаването на Българо-македонското дружество „Подкрепа” участват онези емигранти, които пристигат на територията на щата още след Първата световна война.” – разказва Даниела Найберг. – „20 години по-късно всички мъже се събират и със собствени средства и доброволен труд издигат собствена сграда, която се превръща в тяхното пространство в Портланд. В същата тази сграда на Българо-македонското дружество „Подкрепа” през 2011 година основахме училище. В него посрещнахме млади наследници на емигранти, които бяха научили само по някой израз на български от своите баби, но не говореха езика. Така с тях стартирахме първите часове по български език. Всеки носеше книги на свои любими автори, които да коментираме заедно. И това всъщност беше организацията, предшестваща „Глаголницата”.

„Много е интересно, че подобни организации, поетични кръгове преминават по една и съща траектория на развитие, – допълва още Найберг. – Най-напред се наблюдава връщане към творчеството на класици като Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов, които се препрочитат и коментират. В един момент обаче идва необходимостта да се влезе в ритъма на съвременното творчество. Така започват да обсъждат и творбите на едни от най-добрите днешни автори. После да канят и писателите.”

Срещата продължи с редуване на четене на избрани творби от стихосбирката „Под бомбетата на дърветата” от самата авторка с кратка дискусия с модератора по теми като историята на написването, основните идеи и образи в конкретните стихове и как те кореспондират с американската и българската действителност.

Особено интересен беше един от въпросите, който показа своеобразна връзка между носенето на обувки и четенето на литература – колко ли от книгите, събирани с години, биха ни убивали, ако се опитаме да ги обуем? Колко от тях някога са ни били удобни, но сега са ни отеснели? И колко са ни с няколко номера по-големи? А стихът, който въведе темата, беше:

Някой

си беше оставил

пантофите

под уличната библиотека

двуредно шкафче

с крачета

Каква гледка

до краката на библиотеката

подпетените чехли

на странник

обул се в книга

и продължил

След като Даниела Найберг го прочете, започна любопитен разговор с Азиз Шакир:

„Част от заниманията ми са свързани с етнохорология, което най-кратко изучава танца в контекста на културата. С колегите ми от Международния съвет за музика и танц направихме работна група, която се занимава със значението на етнохорологията за подхранването на баланса в културата. В света има твърде много точни науки, само че танцуващите хора, макар и да са малко като процент, имат огромна роля в този перпетуум мобиле. – сподели Даниела Найберг.

„Все по-често на „хомо луденс”, което означава „играещия човек”, се гледа като на обикновен луд, - допълни Азис Шакир. – Но все пак трябва да носиш тази частица лудост, която да те вкара в жаравата и да ти помогне да минеш по нея като професионален нестинар.”

„Професионален може да бъде само огнеходеца, нестинарят не може – подчерта Даниела Найберг. – Определението „професионален” предполага, че правиш нещо за пари. Последната издадена студия по темата е на Росица Ангелова през 1955 г., която е озаглавена „Игра по огън”. Информацията в нея е на база труда на професор Арнаудов. Във втората част на книгата Ангелова разказва точно за огнеходците от 50-те години. За същите тема и период професор Шарапов също прави проучване по темата „Може ли да се изгориш, ако не вярваш?”. Факт е, че тогава много хора опитват да ходят по огън, едни се изгарят, други – не. В това тяхно действие обаче вече ясно можем да различим наченките на едно профанизиране и загуба на сакралното. А онези, които започват да ходят по жаравата, вече не са посветените жени, които се молят в параклиса и предсказват бъдещето.

Същото се случва и с литературата днес. Доста хора опитват дали ще се „изгорят на огъня” и започват да пишат. При много автори се усеща „професионалното”, а не „нестинарското”, ясно се вижда матрицата, на която са подвластни, и рекламата, която ги подкрепя.

Вечерта продължи с дискусия, към която се включи и публиката. В един момент от отворения прозорец се разнесе аромат на влажна есен, но той не успя да разсее топлотата, която беше запълнила пространството на Читалня 2, където се случваше премиерата.