В месеца на четенето и детската книга, писателят Асен Сираков гостува на столични училища и проведе вълнуващи срещи с първокласници. Малчуганите се срещнаха с автора на детски приказки в рими и поучителни истории за малки и големи, след изучаването на азбуката и буквара, за да открият вълшебния свят на книжките.
Първокласниците от четирите паралелки в 122. ИОУ "Николай Лилиев" посрещнаха своя гост като му изрецитираха колективно стихотворението "Аз съм българче". Асен Сираков ги запозна със своите приказки в рими "Приказки с картинки за чудати животинки", с историите от четирилогията "Четвъртото неизвестно" и с романа си за деца и юноши "Чочо Мозъка и вълшебният айфон".
Децата го затрупаха с въпроси - кога е написал първата си детска книга, лесно ли се пише за деца, как се създават книжките, как се рисуват картинките. В края на срещата малките ученици си избраха от пъстрите книжки и получиха автограф от писателя.
Над сто първокласници от 42. ОУ "Хаджи Димитър" също отпразнуваха началната си грамотност и раздялата с букварчето с емоционална среща с писателя. Малки таланти от всичките пет паралелки поздравиха своя гост със стихотворения, посветени на буквичките, Родината, и делото на Кирил и Методий. Той им разказа кога за пръв път е започнал да пише за деца и колко важно е сътрудничеството между писател и художник, за създаването на детската книга:
"От началото до самия край, художник и автор работят ръка за ръка. защото една книжка само от картинки е донякъде интересна, но трудно ще научиш нещо от нея. А пък една книжка без картинки, от петдесет, един ще я прочете и то, може би до средата, защото хубавата детска книжка е единство между илюстрация и текст. И колкото по-добри са и двамата, толкова по-добър ще е крайният резултат! Има художници, които мислят, че ако рисуват като децата, на децата ще им е по-интересно - няма такова нещо! Децата обичат хубави илюстрации, не е нужно възрастните да рисуват като тях, това е неправилно, според мен. Хубавата приказка, хубавата история, престава да бъде толкова хубава, когато илюстрациите не струват. Друг път обратно - картинките продават книжката, защото са толкова прекрасни, че слабичкият и безинтересн текст минава покрай тях."
Асен Сираков разказа още, че създава детски книжки с много талантливи български художници - проф. Виктор Паунов, Румен Статков, Тодор Попов, Капка Кънева, Явора Паунова, Неда Ангелова. От екипа на издателство "Атеа", които също присъстваха на срещата, припомниха, че Сираков получава националната награда за детска литература "Константин Константинов" в категория "Автор" през 2018 година за книжката си „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на Плишимура”. Художникът Виктор Паунов е отличен със същата национална награда в категорията "Илюстратор" през 2019 г. за илюстрациите си към две детски книги, една от която е “Приказка за Ежко Измишльоткин и къртицата Софица” на Асен Сираков. Талантливата художничка Капка Кънева пък е удостоена с наградата „Златна четка“ от фестивала „Пловдив чете“ за книгата „Амалия“ от четирилогията на Сираков „Четвъртото неизвестно“ (2021) .
Писателят обаче подчерта, че въпреки, че е многократно награждаван и оценяван за своята творческа дейност, най-голямо удовлетворение му носи оценката на неговите читатели.
"На мен ми е важно тези, които ме четат, да се радват и да са доволни от това, което са прочели. Имам много награди - за журналистика, вкл. международна, награда за поезия, за детска литература...всичко това се трупа някъде. Но много по-важно за мен е, всеки от вас, когато прочете една моя книжка, да не си каже "Ейй, тук какви безсмислици са написани, този какво ни казва..." Ако това се случи, аз ще бъда най-нещастният човек на света! Но ако прочете книжката и си каже "Я, колко интересно, я, колко смешно", тогава аз ще съм най-щастливият, повярвайте!"
В края на срещата първокласниците си избраха книжки и получиха автографи от своя гост, а директорът на училището Фиданка Лазарова изненада екипа на издателство "Атеа" с юбилейни сборници за 100-годишнината на училището.
Още от категорията
Красимир Димовски сбъсква малкото и голямото човечество в романа „Тезеят в своя лабиринт”