Ден, след като се навършиха 110 години от безсмъртието на Пейо Крачолов Яворов и в годината, когато се отбелязват 70 години от откриването на Къща музей „Яворов” в Чирпан, Дружеството на пловдивските писатели организира специално събитие, с което Пловдив да почете любимия български поет. Специални гости бяха поетесата и антологист Елка Няголова, както и поетите Анна Чахаровска (Полша) и Евгений Голобев (рускоезичен поет от Латвия). Те бяха подготвили да прочетат преводи на Яворови стихотворения на няколко езика, които са събрани в специално издание по повод годишнините. Събитието се състоя в Киносалона на Римски стадион и беше открито от Председателя на Дружеството, д-р Ахавни Кеворкян.

„Този бял камък, останал от Древността, се съчетава много добре с поезията, нашите емоционални души и духовни търсения. Радвам се, че отново сме тук на това място, което многократно ни е приютявало през тази година и ни е давало глътка свежест в недотам свежото ежедневие.”

Д-р Кеворкян сподели, че докато се говори за Яворов, никой не помисля за неговата смърт. „Защото за хора като него смърт няма, а има само безсмъртие!” – категорична беше тя. А едно име-безсмъртие е онова, което свързваше всички присъстващи в едно особено цяло, представляващо огледало на образа на Яворов.

„Всеки носи своя Яворов в душата си, а образът му не е общовалиден.” – сподели Елка Няголова. – „Въпреки това обаче всички еднакво учестяват пулса и преглъщат трудно в определени ситуации, когато прозвучи определен стих. И аз цял живот се питам откъде е магията при него. Дали е от голямото ботевско начало, което носи Яворов и неговата поезия? Защото Ботев не е връх, а първият етаж на небето, а Ботевият подвиг представлява сливане между словото и живота. Същото е и при Яворов. Той, както казва нашият народ, е ботевско коляно, продължение на онази 28-годишна магия с огромно като планински връх чело и на всички идеи – световни, общовалидни и за много животи напред.”

Елка Няголова коментира още, че при Яворов огромна роля оказва трагиката на личната съдба, вписването в едно ужасно антивреме. Макар всяко време да може да е антивреме за поетите, защото рядко епохата разбира и съчувства на своите поети. Рядко има нужда от тях в делника си. А после поетесата сподели една лична история:

„На 14 юни преди няколко години минахме през Чирпан и се отбихме до родния дом на Яворов, където ни посрещна Тодор Иванов – тогавашния директор на къщата музей. Още от вратата ни посрещна емоционално и поиска веднага да ни покаже „заприходената нова музейна единица” - тъмните очила, които поетът е носил между двете прострелвания, бяха предоставени същия ден от родственик на Яворов. А аз сега се питам дали той е гледал през тези очила към света, или се е криел зад тях от враждебния, затъващ свят, за да опази достойнството си на поет и да прикрие болката си на човек?”

Елка Няголова не успя да скрие вълнението си, когато сподели, че Тодор Иванов извадил очилата от витрината и ги положил на ръката й.

Вечерта продължи с четене на стихове на Яворов, преведени на руски и арменски, както и на авторски творби, посветени на самия поет и писани от пловдивските автори, членове на Дружеството на пловдивските писатели. Така до края на събитието се доказа твърдението, че Яворов е един от вечните български автори от световна значимост, а стихотворения като „Арменци” ще се помнят и рецитират, докато е жив и последния арменец.