Игрите са важна част от развитието на детето. Те включват процеси на заучаване, физическа активност, социализиране и изпълняване на ролята на възрастен. Игрите постепенно стават все по-сложни и съдържат все повече елементи от въображението. На 2 години детето имитира обикновени действия от ежедневието на възрастните - пазаруване или слагане на кукла да спи. На 3-4 години сюжетът на игрите става по-сложен - например отиване до зоологическата градина или пътуване. На 4-5 години детето вече изцяло създава сюжетната линия на игрите според въображаемите представи - игра на пътуване до луната, търсене на динозаври и други. 

След навършване на 3-годишна възраст игрите се определят като кооперативни - такива са строенето на кула от кубчета, по-късно те стават ролеви - играта в замък например. С напредването на развитието се наблюдава и все по-голям превес на правилата в игрите. Първоначално те са насочени към искане и споделяне и впоследствие преминават в правила, които се променят постоянно в хода на играта според желанията на участниците. На 5 години децата вече разбират, че правилата на игрите не могат да бъдат променяни.

Играта придобива значителна стойност за децата - тя позволява да се осигури контрол на тревожността, разрешаване на конфликтите и представлява своеобразно средство за проява на креативност от тяхна страна. Децата използват играта за успокояване на емоциите, за придобиване на въображаеми суперсили - например да си играят на супергерои или динозаври или да си доставят неща, до които не могат да достигнат в ежедневието - например да имат въображаем приятел. Въображението се проявява в рисуването, оцветяването и другите творчески дейности. Образите и емоциите, които детето влага в рисунките, често са отражение на емоицоналните състояния, които обземат съзнанието на детето.

Емоционалните промени също заемат ключово значение в този етап от развитието на детето. То научава да приема ограниченията в заобикалящата го среда и общува с все повече хора. На 2 години поведенческите ограничения са предимно външни. След навършване на 5-годишна възраст обаче, ограниченията са значително интернализирани, което помага на детето да контролира поведението си в средата в детската градина и впоследствие в училище. Успешното постигане на този контрол в поведението се основава на предшестващото емоционално развитие. То се състои в способността на детето използва интернализирани образи или да се позовава на изградена връзка с възрастен, на когото има доверие, с което си придава усещане за сигурност в условия на стрес.

Привързаността и обичта, които детето изгражда към родителите, е ключов елемент за ефективното изграждане на самоконтрол в поведението. На този етап детето разбира кое поведение е приемливо и какво влияние има към родителите и околните, с които има изградена връзка. Децата в предучилищна възраст изучават границите на приемливото поведение и прекаляват с проявите си, което предизвиква вниманието на околните, въпреки че то често е негативно. Прекаленият родителски контрол може да потисне инициативността при децата, докато липсата на такъв може да доведе до тревожност.

Контролът е ключов аспект от развитието на детето. То осъзнава, че не е способно да контролира множество елементи от ежедневието си - местата, които посещава, времето, което прекарва в тях и дори какво получава в отговор на желанията си. Детето е склонно да губи вътрешния си контрол и това води до внезапни промени в поведението и настроенията. Тези прояви са характерни след навършване на 1 година и най-много се наблюдават в периода между 2 и 4-годишна възраст. Такива внезапни промени в настроението и поведението, които траят повече от 15 минути или се проявяват повече от 3 пъти на ден, често са израз на подлежащи заболявания, емоционални и социални проблеми, както и нарушения в развитието.

 

Източник: puls.bg