
Върховният касационен съд реши съдбата на казуса „Габи”. След 3 месеца чакане , върховните съдии излязоха с решение, дали да върнат делото и има нарушение на правата на близките на 13-годишното дене, блъснато и убито на пешеходна пътека в Пловдив.
Припомняме, че тежкият инцидент стана на ул. „Брезовско шосе“ в Пловдив около 17.20 ч. на 11 юли 2023 година. Тогава детето и неговата майка пресичат на пешеходна пътека, когато ги връхлита автомобилът на Веселина Семова. Оказва се, че 54-годишната жена е имала шофьорска книжка само от една година. Резултатите от теста за алкохол и наркотици в кръвта са отрицателни, а за краткия си стаж зад волана няма предишни нарушения на пътя. На 18 септември миналата година Семова получи своята присъда - 2 години условно наказание, с 4 години изпитателен срок.
Заедно с това жената е лишена от правото да управлява МПС за 3 години. Тя беше призната за виновна, че при управление на лекия си автомобил на ул. „Брезовско шосе“ е блъснала пресичащата на пешеходна пътека 13-годишната пешеходка и по непредпазливост е причинила смъртта й.
Три дни след мярката в Окръжен съд, майката на Габи – Дияна и двете баби – Иванка и Димитрия подадоха жалба срещу определението на магистратите. Тя обаче бе върната от Апелативен съд, с указания, по-долната инстанция да прекрати и неуважи жалбата на почерненото семейство. Апелативен съд е стъпил на член 318. Причината да се цитира именно този член на НК са изявленията на адвоката на – Иванка и Димитрия.
На 10 февруари се проведе и ново дело пред Апелативния съд, а три дни по-късно магистратите излязоха с решение, че прекратяват производството срещу присъдата на Пловдивския окръжен съд. И третото определение на съда бе като гвоздей в сърцата на близките на Габи. Те бяха категорични, че ще борят докрай за справедливо наказание. Още на 15 февруари, адвокатът на Дияна Матнска и двете баби подаде жалба срещу определението на Апелативен съд до ВКС.
5 месеца по-късно, ВКС се произнесе с решение. Върховният касационен съд разгледа казус, в който спорът беше за ефективността на защитата на частни обвинители в съдебно заседание. ВКС реши да отмени определение на Апелативен съд – Пловдив, с което беше прекратено съдебното производство и въззивната жалба на частните обвинители не беше разгледана.
Централен въпрос в настоящия казус е пледоарията на повереника на частните обвинители в съдебното заседание от 18.09.2024г., когато е постановена и присъдата по делото. В нея процесуалния представител е заявил, че „ изложението на прокуратурата във връзка повдигнатото обвинение е достатъчно пълно и обосновано, и всяко едно допълнително от моя страна единствено ще отнеме време.“ На следващо място, във втори абзац от пледоарията повереникът е заявил дословно следното: „С оглед направеното искане от страна защитата за прилагана на диференцирана процедура, моля то да бъде уважено и да постановите присъда, като съобразите установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.“
Частните обвинители са поддържали казаното от повереника им, при цялата му оскъдност и са нямали какво да добавят.
Качеството на предоставената правна услуга от останалия в съдебното заседание повереник, адвокатът очевидно е под минимално изискуемото се за защита правата и законните интереси на представляваните от него частни обвинители.
Във второто изречение от общо две в пледоарията си адвокатът е отделил място и е отправил молба да бъде уважено искане на защитата за провеждане на диференцирана процедура, което всъщност вече е било уважено. В същото изречение е поискал да бъде постановена присъда, като се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.
Повереникът не е намерил за необходимо, нито съдът е указал, да се изрази конкретно становище по отношение на наказанието, което следва да бъде определено при така направено признание на фактите по делото, които обосновават и приложението на материалния закон. Искането да се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства далеч не означава налагане на ниско наказание или пък от него да може да се направи извод за прилагане на чл.66 от НК.
Съдът е бил служебно задължен да изиска изрично произнасяне от страна на повереника със заявяване какво иска изобщо по това дело – да има или не осъдено лице, да бъде наказано или не, и ако бъде наказано, как да бъде наказано. Най – малкото, защото нормата на чл.318, ал.4 от НПК имплицитно изисква да бъдат направени искания.
Въпреки всичко от съдържанието на това процесуално представяне на адвоката Б. не може да бъде направен изводът, поддържан от въззивната инстанция. Влагане на смислов контекст за приложение на чл. 66 от НК в пледоарията и изявленията на двете частни обвинителки е изключително и само пожелателно, без да има реална фактическа основа за това. Последните, а дори и техния повереник, никъде не са заявили искане да бъде приложен чл. 66 от НК.
Поради тази причина касационният състав счете за недопустимо да се приеме, че присъдата е постановена изцяло и в съгласие с тяхно волеизявление, каквото в действителност не е направено. определение за прекратяване на съдебното производство се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът не вижда основание на този етап да се иска разглеждане на делото от друг състав, като този въпрос следва да се разреши от страните и самия второинстанционен състав.
Решението на ВКС показва важността на активното и добре аргументирано участие на адвокатите на частните обвинители в съдебното производство. Когато процесуалните права не са достатъчно защитени, това може да доведе до отменяне на съдебни актове, независимо на кой етап се намира делото.