Вицепрезидентът на България  Илияна Йотова отказа да помилва човека - птица Стайко Иванов. Решението е изпратено до адвоката на кърджалиеца, съобщи 24rodopi.com. Той бе внесъл в президенството мобла за помилване, придружена от стотици подписи.. „Разгледах подробно вашата молба за помилване на Стайко Делчев Иванов. На този етап не намирам основания да упражня правото си на помилване”, се посочва в писмото от вицепрезидента Йотова

Стайко Иванов излежава 8-годишна присъда за убийство в  затвора  Пазарджик. Кърджалиецът буквално се е стопил от гладната стачка, която започна преди месеци. Стайко е свалил повече от 30 килограма. Приема едва по литър прясно мляко и  майонеза.

„За съжаление получихме отказ на молбата за помилване, подписан от Илияна Йотова с мотива, че „не намирам достатъчно основания да упражня правото си на помвилване”. Което е невярно и скандално, защото основания за това има безброй. Не е и вярно,че са „разгледали подробно” молбата му, защото дори не са я разгърнали. Ако бяха прочели само 5 реда и ако имаха съвест щяха да помогнат. Позор! При всяко най-малко съмнение в правотата на присъдата, дори само намек да има, че МОЖЕ БИ е извършена съдебна грешка, системата трябва да се задейства! Но не ни оставят да забравим къде живеем, изкупителната им жертва за тях трябва да си остане такава и съдебните им грешки се защитават с цената на съсипани съдби. От всички съдебни институции имаме пълен отказ от првосъдие и необоснован отказ на всички жалби”, коментираха за „Родопи voicе” едни от най-близките приятели на Стайко.

Припомняме, че Стайко Иванов бе осъден на 8 години затвор за убийството на македонския гражданин Киро Тодоровски, извършено на 11 май 1997 година.

На 11 май 1997 г. Стайко Иванов се прибира на стоп от Пловдивския панаир за Кърджали. 31-годишният мъж е делтапланерист, конструктор и изобретател. На околовръстното го качва македонецът Киро Тодоровски с бус „Фиат Дукато“. Край хасковското село Клокотница водачът взема още един мъж на стоп. Близо до Димитровград Стайко иска да слезе, македонецът намалява скоростта, а човекът на задната седалка вади пистолет и стреля в главата му. Бусът се забива в крайпътно дърво, а според Стайко непознатият изчезва. 

Следствието започва като разследване на пътен инцидент, а полицаите не обръщат внимание на твърденията на Иванов, че шофьорът е прострелян. Смятат, че е в шок и халюцинира. Впоследствие при аутопсията е открита огнестрелната рана и Стайко се превръща в основен заподозрян.  

Половин година лежи в хасковския следствен арест, където се разболява от туберкулоза. Успява да оцелее, а впоследствие делото е спряно срещу неизвестен извършител. Делтапланеристът обаче през 2006 година завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава  Пловдивската апелативна прокуратура възобновява спряното дело.  

Иванов е признат за виновен и осъден на 8 години затвор. Преди да влезе в затвора обаче, той пресича границата и изчезва. "За последните 10 години Стайко е бил в 20 държави в Европа. Живее в италианския град Анкона под чуждо име. Интерпол го издирва и той е принуден да се мести от държава в държава.

Заминава за Беларус, като търси убежище в държава извън Европейския съюз. Там обаче прекарва затворен половин година в студено мазе без светлина и отново се разболява от туберкулоза. Върнат е в Полша, а в края на 2016 година поляците го екстрадират в България. 

Стайко е сигурен в своята невинност и той и приятелката му Славина продължават да се борят за справедливост. 

През есента на 2014 г. адвокат Пламен Димитров внася жалба пред Главния прокурор Сотир Цацаров. В жалбата се посочват много неизяснени обстоятелства, свързани с казуса и с доказването на невинността на Стайко Иванов. Създадена е и Фейсбук група „Справедливост за Стайко Иванов“.  Славина Динева е внесла жалба и до Международния съд за правата на човека в Страсбург.

Стайко Иванов ще трябва да изтърпи присъдата си при „строг режим”. Магистратите са отказали той да бъде преместен в затвора в Пловдив с мотив, че няма роднини с адресна регистрация там, разказаха приятели на делтапланериста. „Той няма роднини и в Пазарджик, как го решиха това?”, питат се близките на кърджалиеца. Единствената им надежда бе в президента Румен Радев, но и тя бе попарена.