Днес е ден в който обръщаме поглед към едно от най-тежките и същевременно скрити престъпления на нашето време - трафикът на хора. Темата е сложна, многопластова, болезнена и затова е толкова важна и не бива да бъде пренебрегвана.

18 октомври е Европейският ден за борба с трафика на хора, а Пловдив е домакин на международна конференция под наслов „Ние можем“, организирана и посветена на темата. В ПУ „Паисий Хилендарски“ в продължение на няколко часа бяха разгледани редица аспекти от този глобален проблем - профилът на жертвите, механизмите на експлоатация, ролята на медиите и образованието, както и необходимите интердисциплинарни стратегии, като участниците в конференцията представиха фактологичен, аналитичен и човешки поглед върху проблема. 

Какъв е профилът жертвата?

Най-честите жертви на трафик на хора са във възрастовия диапазон между 17-50 години, като се наблюдава нарастваща честота и в групата 60-70 години. В риск най-често са тийнейджъри, младежи, както и групи с нисък социален статус и различни видове зависимости. Не малка част от жертвите са образовани и активни хора, най-често неудовлетворени от трудовата си реализация в България. Често трафикът на хора се осъществява с участие на „одобрението на родителите“, измамени от посредници, мотивирани от „приключение“ и нужда от опит.

Най-честата причина за трафик на хора остава сексуалната експлоатация, но голям ръст в последните години бележи и трудовата експлоатация — традиционно форма за уж „подходяща работа“. Много популярна през последните години е и експлоатацията с цел просия. Въпреки, че се забелязва спад в трафика на деца, все по-често се наблюдава и нов вид онлайн експлоатация, която ползва социалните мрежи като инструмент за набиране, контрол и изнудване на непълнолетни. Това показва колко модерни и технологично обвързани са днешните режими на трафик.

Какво казват статистиките за Европа и България?

Всяка година в ЕС се регистрират над 10 000 жертви на трафик на хора, като по-голямата част от тях са жени или момичета. По отношение на България, страната е сред тези, с най-често регистрираните жертви в ЕС.  Формите на експлоатация са многобройни и продължават да нарастват, което е свидетелство, че борбата с този вид престъпление трябва да е широка, гъвкава, обхващаща различни групи и контексти.

Как функционира експлоатацията и какви са механизмите?

Механизмите, чрез които престъпните мрежи реализират трафик и експлоатация, са изключително умели, прикрити и често легализирани на пръв поглед. Механизмите на трудова експлоатация често са привидно законни предложения за работа — обикновено в чужбина, с обещания за добри условия и доходи. В последствие се замаскират чрез подписване на договори с неясни клаузи или на чужд език, като жертвата често не разбира напълно ангажиментите. В повечето случаи хората се доверяват на нерегистрирани посредници, които злоупотребяват с уязвимостта им („това е шанс“, „ще направим всичко за теб“). В последствие се налага пълен контрол върху работника - отнемане на документи, ограничаване на придвижване, задлъжняване, заплахи.

Защо разкриването на този вид престъпления е трудно и често недоказуемо?

Най-често жертвите се страхуват да говорят и разказват, а показанията им са основното доказателство срещу трафикантите. В случаите свързани с трафик на хора, често има неясна граница между административно нарушение и престъпление, което затруднява ангажимента на институциите. Това от своя страна води до ограничени правомощия на отделните институции и липса на координация между тях. 

В ЕС трафикът на хора се оценява като индустрия, която генерира до милиарди евро. Престъплението е с висока обществена опасност, защото засяга пряко фундаментални права на хората - свобода, достойнство, труд, сигурност и се характерира като „престъпление срещу личността“. У нас то се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години, глоба и конфискация на имуществото.

Трафикът на хора се нарежда на трето място по незаконен приход на средства, след незаконната продажбата на оръжия и наркотрафика. Често се маскира и като легален бизнес, като по този начин се нанася ограмна щета на държавните бюджети. Международните престъпни групи най-често са съставени или ръководени от нигерийци. До настоящия момент обаче, никой няма сътрудничество с нигерийската държава.