При закрити врати протече разпитът на ключовите свидетели по делото за убийството на Ивайло Ангов, който беше застрелян с газов пистолет от 23-годишната Бериван Белялова в апартамент в „Тракия“. Процесът се провежда по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица.

Причината част от заседанието да се проведе при закрити врати се оказаха сексуалните наклонности на подсъдимата и нетрадиционните ѝ сексуални желания. Две свидетелки – Лита Генова и Антония Христова, разказаха подробности около личния живот на Бериван, сексуалността ѝ и интимните ѝ преживявания с жертвата, а и не само.

Припомняме, че 23-годишната Бериван Белялова простреля смъртоносно с газов пистолет своя 50-годишен приятел Ивайло Ангов. Инцидентът се случи на 6 януари в апартамента на загиналия в ж.р. „Тракия“, като първоначално не беше ясно дали именно обвиняемата го е простреляла. По време на разследването обаче се е установило, че в трагичния ден обвиняемата отишла да поиска заем от пострадалия. Двамата се почерпили с алкохол, но между тях възникнал скандал.

Първоначално с тях бил приятел на Ангов. Когато той си тръгнал, телефонът на Белялова позвънил, което подразнило Ангов. Той го взел и скрил в джоба си. Поради тази причина между двамата възникнал скандал. 50-годишният ударил жената, след което извадил газов пистолет, който държал под възглавницата на леглото. Тя успяла да вземе оръжието и с него произвела шест изстрела, четири от които попаднали в пострадалия.

Пуснаха под домашен арест Бериван, обвинена за убийството на Ивайло в ТракияСледствен експеримент разколебава разследващите за вината ѝ

Бериван, простреляла смъртоносно приятеля си с газов пистолет в Тракия, застава пред съдаПричината за скандала е бил телефона на жената

В съдебната зала днес бе разпитан приятелят на Ангов, който бил в дома му минути преди убийството. Ангел Пънев е и колега на жертвата – заедно работели на борсата за плодове и зеленчуци. Пънев бил шофьор и често пътувал извън България. Когато бил в родината, често се срещали с Ангов, пиели по бира пред нонстопа пред дома на последния или у него.

„Обади ми се Ивайло, за да мина през тях и да снимам водомера му, за да го пратя на инкасаторката от ВиК. Около два часа прекарах у тях, пихме заедно. Бериван беше при него, пиеха водка. Аз занесох два литра бира. Само аз си пих бирата, а те пиеха от водката. Към 17:00 часа си тръгнах, бутилката беше вече празна, но не бяха пияни. Докато бях там, си говорех с Ивайло, Бериван ни слушаше, като през цялото време беше резервирана към него. Аз не съм си говорил с нея. Беше спокойно, нищо необичайно. Не сме викали, не сме се карали, Ивайло не е повишавал тон.

Когато тръгнах, Бериван остана при него. Той не ѝ е викал, не се е държал агресивно с нея. Никога не е бил агресивен – нито трезвен, нито пиян. Когато се напиеше, просто заспиваше. Имало е случаи да заспи, докато пие – ляга си с дрехите и ние си отиваме, когато искаме, като дори оставяхме отключено.

След като се прибрах, не мина много време и ми се обади шефът. Каза, че пред дома на Ангов има линейки и пред блока са се събрали хора. Жена ми ме закара до блока, заварих много хора – колеги, шефа, полиция. Отидохме до нонстопа и от районното ми се обадиха. Дойдоха да ме вземат, за да дам показания. През това време пред блока не видях Бериван.

Нея не я познавах. Ивайло никога не ми е споделял за нея, а и аз не съм питал. Виждал съм я в квартала, винаги е с едно момиче – тя е една от свидетелките“, каза в залата Пънев.

В залата бяха близките на убития Ивайло. Припомняме, че те се конституираха като частни обвинители и граждански ищци. Искът на сина и сестрата на Ангов е на обща стойност 120 хиляди лева.

Пред съда близките също бяха разпитани. Първа се изправи Албена Ангова, която през сълзи описа близките си отношения с жертвата.

„Помня, че беше Йордановден. Бях си у дома в София. Разбрах за убийството от новините по телевизията, а в същия ден ми се обади братовчед, който каза, че жертвата е Ивайло. Свързах се с полицията в Пловдив, бях в шок и не знаех какво да правя. Служителите на МВР бяха много любезни, свързаха ме със следователя и говорихме. Ден по-късно заминах за Пловдив. Там имах среща със следователката, взеха ми показания. Научих, че Бериван го е застреляла и че дори след смъртта му е стреляла още три пъти по него.

Брат ми живееше под наем в Пловдив, в „Тракия“. Помагахме си финансово, чувахме се, но рядко се събирахме. Обичах го, кръв ми е. Бях на лекарства, за да мога да ходя на работа адекватно. Видяхме се един-два месеца преди убийството. Аз бях с децата, беше брат ми и Томас с нас.

Бериван не съм я виждала никога. Той спомена, че се вижда с много по-младо момиче, но не живее с нея. Не ми е казвал подробности. Пиеше алкохол – вреден навик. Никога не е бил агресивен, дори когато е употребявал. Преди време Нина му беше жена, имат дете. Живееха с втората ми майка. Томас беше на шест, когато заминаха за Пловдив. В последните години не съм се срещала с негови приятели. Работеше на борсата за плодове и зеленчуци. Отдавна ми каза, че има газов пистолет, но не му вярвах. Аз погребах Ивайло, Томас беше зле.

При преглеждане на материалите по делото научих, че Бериван го е застреляла веднъж и след като е починал, е стреляла в тялото му още три пъти“, заяви Албена.

Също толкова емоционален бе и синът на жертвата.

„Баща ми беше – дал ми е живот, обичах го. Беше добър човек, не беше агресивен. Не пиеше, когато бях малък, започна по-късно. Майка ми го вадеше извън нерви, но той не ѝ е посягал, нито се е държал агресивно. Ходеше и си лягаше. Така до 2010 година живяхме заедно, след което се разделиха. Аз отидох да живея с майка ми, а той – под наем. Смени две квартири, като последната беше в „Тракия“. Аз ходех често при него.

Последно се видяхме на 29 декември, а се чухме на 3 януари. Не ми е посягал, да – пиеше много, но беше спокоен. Помагаше ми емоционално и финансово. Даваше ми около 100 лева на месец, а на майка ми плащаше издръжка.

За убийството разбрах ден по-късно от майка ми, а впоследствие и от новините. Три месеца пиех успокоителни, трябваше да съм в кондиция – идваха матурите.

Бериван видях за първи път през лятото на 2021 година. Имах нужда от помощ, бях с приятелка и тогава я видях пред квартирата на баща ми. Не знаех нищо за отношенията им, той я представи само като приятелка. След смъртта на баща ми чух единствено, че е била проститутка.

Познавам малко от приятелите на баща ми – Ангел и Лидия, както и част от колегите му. Веднъж ми беше казал, че има пистолет за самозащита. Казах му да си вземе куче вместо пистолет“, каза Томас.

Делото продължи при закрити врати, като след разпита на двете свидетелки процесът бе отложен за нова дата. Тогава ще бъдат разпитани и останалите свидетели по случая.