С разпит на свидетели и вещи лица продължава делото срещу шофьорите Алекс Кючуков и Запрян Христев, предизвикали жестоката катастрофа между два мерцедеса на бул. „Цар Борис III Обединител”, при която почина 18-годишният Спас Спасов от Пловдив. Както TrafficNews съобщи, инцидентът стана около полунощ на 27.10.2023 година, на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев”, когато лек автомобил мерцедес не спира на знак стоп и се сблъсква с друг автомобил от същата марка, идващ с бясна скорост по бул. „Цар Борис III Обединител”.

Шофьорите, причинили смъртта на 18- годишния Спас от Пловдив, твърдят, че са невинниЕдиният от младежите е системен нарушител на пътя

Преди дни започна процесът, като в съдебната зала първи застанаха най-близките на Спас, които едва сдържаха сълзите си, разказвайки за онези последни моменти от живота на 18-годишното момче. Изповедта на една майка – Деляна Спасова, трогна цялата зала. „Не закъснявай”, са били последните думи на майката. 

Последните думи на майката на загиналия 18-годишен Спас към него: Не закъснявай!Свидетел на мелето заяви, че Запрян се интересувал повече от колата си, отколкото за пострадалите

Пред магистратите днес застана един от основните очевидци на тежката катастрофа. Той е съученик на Алекс, който е шофирал непосредствено след последния в нощта на инцидента.

„На 24 или 25, не помня кога, излязохме с приятели. Аз бях с колата на баща ми. С мен беше сестра ми Таня, приятелката ми  и един приятел - Христо. С друга кола – мерцедес беше Алекс Кючуков, Спас и още едно момче - Бахчето. Беше вечер, отидохме първо на пицария в Кючука, а след това отпътувахме към парк Каменица. Никой не пиеше алкохол. Валеше и беше много късно, тъмно беше. В парка се смеехме, говорихме си. По едно време решихме да отидем на Главната. Качихме се по колите. Аз бях първи, зад мен се движеше Алекс. В колата му беше Спас на задната седалка. Минахме покрай "Колежа" , след това по улицата край училище „Душо Хаджидеков” и от там свихме наляво по павираната улица, водеща към въпросното кръстовище. Малко преди кръстовището аз спрях, на около 2 метра от знака „Стоп”. Свалих прозореца и направих жест на Алекс да мине до мен. Попитах го къде да спрем и се разбрахме да паркираме зад хотел Тримонциум. После му казах да кара пръв. Алекс ме заобиколи и мина пред моята кола. След още няколко метра Алекс спря преди светофара, който мигаше постоянно жълто,  на знака „Стоп”, после тръгна бавно напред. Навлезе в кръстовището и тогава видях, че го връхлита черна кола, която се движеше с видимо много висока скорост. Черната кола удари задната лява част на колата на Алекс, тя се завъртя и се удари първо в стълба на разделителния остров, а от там отново се завъртя и се удари в една сграда. Черният мерцедес продължи направо. Аз още не бях потеглил, всичко стана за секунди. Казах на Таня и Христо веднага да отиват да видят какво става. Аз паркирах зад Тримонциум и се върнах на местопроизшествието. Моята приятелка беше с мен. Тя отиде първо при Алекс, не можеше да отвори вратата. Попита Бахчето как е, той беше добре. След това се отправи отзад при Спас. Отвори вратата и започна да вика за помощ. Видях, че държи Спас в ръцете си и се втурнах при него. Той беше полупаднал и аз го извадих от колата, положих го на тротоара. Виках го, повтарях „Спасе, Спасе! Говори ми”, той издаваше звуци, не отговаряше. Не видях шофьора на другата кола, само едно момче дойде да види как сме от черния мерцедес. Две момчета още, очевидци, се притекоха на помощ. Аз снимах всичко и всички. Много бързо дойде полиция. Чух да си говорят двамата униформени, че разпознават водача на черния мерцедес. Точните им думи бяха ”Тоя не ти ли е познат? Не е ли този, дето на камерата го видяхме да кара с много висока скорост и не спря  на Стоп палка?”. Като ги чух се обърнах към тях с въпроса, защо не са го преследвали и спрели? Дойде и линейка, като лекарите ми се скараха, че съм вадил Спас от колата и че е било грешка. Качиха Алекс, Бахчето и Спас и тръгнаха към болницата. Обадих се на класната ми. После прибрах всички в домовете им, а после отидох в болницата. Там бяха близките на Спас, разказах им какво се случи”, разказа Валентин .

В съдебна зала бе разпитана свидетелка, която няколко дни след катастрофата доброволно е дала показания и която е видяла как двете коли се удрят. Василена Сотирова бе разпитвана повече от час и половина, като думите й провокираха спор между всички страни в процеса. Заради твърденията й назря напрежение и на няколко пъти председателят на съдебния състав направи забележка на адвокатите и прокурора.

В залата тя разказа, че е видяла как колата на Запрян Христев се движи с висока скорост, задминавайки колата, в която е била тя.

„Бяхме с приятелка навън. На светофара на Сточна гара завихме наляво по големият булевард. Веднага след това бяхме задминати от черен мерцедес, който се движеше с много висока скорост, над 90 км/ч. според мен. По-надолу на светофара изскочи една сива кола и черният мерцедес я удари, беше в задната част. Сивата кола се завъртя и се удари в стълба на светофара, от там се заби и в сградата на някаква частна болница. Спряхме колата и дадохме знак на други шофьори да намалят. Аз видях, че водачът на черната кола слезе и се хвана за главата, гледайки собственото си возило. Стана ми лошо и си тръгнахме. С мен се свърза една приятелка, на която казах, че съм свидетел на ПТП-то. Тя ме свърза с майката на Алекс. Последната ме попита дали искам да свидетелствам”, каза Василена пред съда.

Всяко едно нейно твърдение в съдебната зала обаче бе подложено на съмнение. Поради липса на спомени и противоречиви сведения,  на няколко пъти бяха четени показанията на девойката отпреди година и половина. Тогава тя е разказала различна версия около това къде и кога Запрян е изпреварил колата й, как е настъпила катастрофата. Освен това се констатираха противоречия как се е свързала с Алекс и майка му.

Делото продължи с още разпити, като делото продължи до късния следобед. Следващото заседание е през месец май.