Делото срещу редник Димитър Христакиев, който простреля двама заради паркиране пред гараж край моста на „Герджика”, е на финалната права.
Както TrafficNews съобщи, редник Христакиев отказа да признае вината си и процесът тръгна по общия ред. Спрямо него са повдигнати две обвинения – за превишаване на пределите на неизбежната отбрана и за държане на незаконни боеприпаси. По данни на Военното обвинение от видеозапис на охранителни камери се вижда как обвиняемият паркира автомобила си пред гараж, на който с огромна табела е обозначено да не се паркира. Той се завръща на мястото след 20 минути. Пострадалият Марио Младенов идва 4 минути след обвиняемия и се обажда на 112. По номера на автомобила полицаите откриват собственика, опитват да се свържат с него, но безуспешно.
В близост до тях е имало мъж и жена, но въпреки това Димитър е стрелял. Куршумът е минал през тялото на Младенов и е улучил крака на минаващо покрай тях лице.
В понеделник бе сложен край на съдебното следствие чрез предявяване на веществените доказателства. След това се премина към финалните пледоарии. Пред Окръжния военен съд заместник-военноокръжен прокурор Галин Андонов бе категоричен, че изцяло поддържа повдигнатите обвинения спрямо редника.
Представителят на държавното обвинение направи пълен анализ на фактите и обстоятелствата, последователно представяйки действията на всички замесени лица. Прокурор Андонов настоя за осъдителна присъда спрямо редник Христакиев.
„Христакиев решил да си вземе храна за вкъщи. Сложил заредения си пистолет на кръста и тръгнал към ресторанта, шофирайки колата си. Въпреки спокойствието на квартала, той решил да носи пистолета. Чудех се защо човек ще тръгне въоръжен за храна, но след внимателния прочит на съдебно-психиатричната и психологична експертиза си обясних всичко. Пристигнал привечер на улица „Въча“, паркирал пред гараж (това ясно се вижда от записите на уличната камера).
Пред психолог той обяснил, че му се сторило, че надписът „Гараж” е нелегитимен. Докато редникът чакал храната си, Марио Младенов искал да се прибере у дома при семейството си, но уви – кола била блокирала паркомястото му. Като съобразяващ се с правилата гражданин, той се опитал да се свърже с органите на реда, но безуспешно. Натиснал клаксона, за да сигнализира на нарушителя – отново никаква реакция. Младенов бил спокоен, за това сочат показанията на свидетелите, един от които е управителят на китайския ресторант. Няма защо да не е спокоен, тъй като това не му било първа подобна случка – някой да запуши достъпа до гаражната клетка. В крайна сметка Младенов се обадил на 112. От полицията се обадили на бащата на Христакиев и опитали да решат проблема.
Редникът се върнал към колата, приближил се към Младенов. В това време на тротоара встрани друг мъж пушел и чакал да го вземе приятел. Между Младенов и Христакиев започнала размяна на реплики, провокирани от паркирането и начина, по който Христакиев подхождал и се приближавал към автомобила. Свидетели сочат, че се държал нагло, бил с самодоволна усмивка и наперена походка. Начинът, по който развил ситуацията чрез поведението, жестовете и думите си, довел до частична загуба на самоконтрол у Марио. Последният нанесъл няколко леки удара в тялото на подсъдимия.
Ударите били леки. Редникът не търсил начин да преодолее конфликта по законен начин, не се отдалечил, не потърсил помощ, не предприел вербални или физически действия с ръце, за да се отбранява. В ясно съзнание той отстъпил назад, извадил пистолета и стрелял към гърдите на Марио Младенов – не в земята или въздуха. Единствено високата доза напрежение, динамиката на двете тела и обстоятелствата са попречили на смъртоносно нараняване. Раната е лека и слава Богу, но при друго стечение на обстоятелствата тук можеха да са само наследниците на Младенов.
Експертизата е категорична, че за подсъдимия оръжието е свобода, дава му чувство на контрол, а личностната му характеристика е стремеж да доминира и решава – в случая дали един човек да живее или да умре. Опитите на подсъдимия да заблуди трети лица, твърдейки, че в онази вечер е имало група мъже и е бил нападнат, са останали безрезултатни. Дори е въвел в заблуда и екипа от психолог и психиатър. В крайна сметка се оказало, че не е имало група, нито реална опасност за живота му, за да наложи стрелба. Искал е да убие нападателя си.
Запазеният самоконтрол личи и от следващите му реакции. Той не е продължил да стреля, контролирал е емоциите си. Това личи и в разговора с приятеля му полицай Бахчевански. Казал е, че съжалява, но това е нормално. Вече две години продължава делото и не сме станали свидетели на съжаление.
Пълна липса на съпричастност и емпатия. Разбираемо е такова спрямо Марио Младенов, но не и спрямо другия пострадал. Виждаме, че „извинявай, съжалявам” не е присъщо за Христакиев.
Обвинението и доказателствата за боеприпасите също са безспорни. Той ги е държал. Намерени са редом с останалите боеприпаси и оръжия. Твърдението, че не е знаел, че са забранени, е несъстоятелно. Христакиев е военнослужещ и ежедневно работи с военни вещи – патрони и оръжия. Длъжността му го задължава да знае какъв е този боеприпас. Освен това той е ловец. Има седем оръжия – различен калибър. Страстен любител на оръжия, което го прави още по-квалифициран в познанията си за боеприпаси. Дали са се продавали някога – прокуратурата не може да каже. Базираме се на това, че не се продават по законов ред. Служба КОС казва – не се продават. Дали са закупени нелегално или наследени, няма значение – държал ги е, и това е незаконно. Това не е обикновен патрон – от 900 метра пробива войнишка каска. Това е изключително опасен боеприпас и затова не се продава. Считам обвиненията за доказани и ще настоявам за осъдителна присъда, съобразена със закона и обстоятелствата,” каза заместник-военноокръжният прокурор Галин Андонов.
Също както прокурорът, така и представителят на пострадалия Марио Младенов – адвокат Даниела Атанасова, бе категорична, че обвиненията са доказани. Тя се спря детайлно на фактите, анализирайки поведението на редника. Според нея фактическата обстановка привидно е елементарна и може да се опише с две изречения, но далеч не е така. Всеки детайл е важен и сочи към тежестта на престъпленията.
„Денят по нищо не е личал, че ще се стигне до опит за убийство. Младенов опитал да се свърже с органите на реда и да потърси нарушителя, когото не познавал. Подсъдимият ясно е видял, че пише „Гараж”, и това се вижда от записите. Димитър Методиев също бил там, непосредствено пред дома си. Не е бил част от конфликта. Христакиев се върнал, отправил се към шофьорската врата. Марио бил на метри от него до жена си. Виждайки Христакиев, го попитал: „Теб ли чакам“, но получил нагъл отговор: „Ще чакаш колкото трябва.”
Въпреки това Марио запазил самообладание, потърсил обяснение за поведението на подсъдимия. От записите се вижда, че Марио остава до колата си и не се отправя към редника. Не се вижда Христакиев да е изплашен. Клиентът ми го е ударил 2–3 пъти в корема и за секунди бива прострелян – хладнокръвно, без предупреждение и без опит да се защити. От записите се вижда, че всичко се случва за секунди и може да се направи извод, че Христакиев е бил готов да стреля. Имало е зареден пистолет с патрон в цевта.
Куршумът е минал през тялото на клиента ми и е попаднал в подбедрицата на Методиев. Дори в този момент Христакиев запазва самообладание – вместо да провери хората, се затваря в колата и се обажда на приятеля си Бахчеванов.
В задния си джоб редникът е носил нож. Това са фактите и те не са спорни. В нито един момент клиентът ми не е скрил действията си, дори признава ударите в корема на редника.
В същото време не виждам критичност у подсъдимия. В обясненията си се стреми да изопачава факти. Дори при наличие на видеозапис той продължава да твърди, че е нападнат от група хора и така се е почувствал застрашен. Това е казал на баща си, на приятеля си и пред органите на реда. Обясненията му не кореспондират с доказаното чрез показания, записи и експертизи.
Важни отговори дава психиатричната експертиза. Той е определен като лице, чието защитно поведение може да бъде реактивно. Не е действал в уплаха и това са категорични данни на вещите лица. Действал е с престъпен умисъл, съзнавал е опасността от действията си. Знаел е, че може да причини смърт, предвид оръжието и мястото, към което го е насочил. Това, че изстрелът не е засегнал важен орган, е чист късмет. Той е съзнавал опасността и я е желаел.
Предвид казаното до тук, моля за осъдителна присъда. Най-трудна е частта с наказанието. При определяне на присъдата имайте предвид тежестта на посегателството над човешкия живот – едно от най-тежките престъпления. Характеристиките на Христакиев са добри – военен, неосъждан, несемеен, психично здрав.
Забележете поведението му по време на инцидента и през тези две години – нито веднъж не съжали за случилото се. Затова ще настоявам за присъда при превес на отегчаващите вината обстоятелства – около максималния предвиден в закона размер,” каза адвокат Атанасова.
Представителят на другия пострадал – Димитър Методиев, адвокат Елена Грудлева, не направи анализ на доказателствата и фактическата обстановка. Тя се спря на трагичните последици за клиента си:
„Клиентът ми, без да е участвал в конфликта и неподозиращ, е бил прострелян в областта на подбедрицата. Не съм съгласна с медиците, че не е налице квалификацията „разстройство на здравето”. Правният въпрос е какъв е видът на травматичното увреждане. Касае се за средна телесна повреда – нарушена е походката, има куцане, болки вече 2 години, нарушена е функцията на крака. Това идва от пронизването на подбедрицата от куршум, преминал през тъканите. Имаме повече от 20 амбулаторни листа. 7 месеца клиентът ми е бил в болничен, 4 месеца с патерици. Изгубил е работата си и в момента трудно намира нова. Лекарите са категорични, че увреждането е сериозно, мускулите са склерозирали. И към този момент продължава лечението и възстановяването му,” посочи адвокат Грудлева.
Адвокат Пламен Бонев, защитник на редник Христакиев, започна пледоарията си категорично – и двете обвинения са недоказани.
„От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза става ясно, че Христакиев е възприел ситуацията като заплашителна за живота му. Това го потвърждава вещото лице. Направен е анализ на личността му, според който поведението му е по-плахо, затворено, с лека асоциалност. Това не кореспондира с показанията на пострадалия и съпругата му, според които клиентът ми е арогантен. Абсурдно е да се твърди подобно.
Той е бил нападнат, нанесени са му удари, а действията му са защитни. Редник Христакиев е отговорен, прецизен и възпитан, човек, който бяга от конфликти. В безизходица е, ситуация, предизвикана от Младенов. Почувствал се е застрашен и е стрелял само, за да предотврати нападението. Няма умисъл да убива, а да го прекрати. Той е притеснителен, скромен и стеснителен.
Не е целял да увреди. Той пръв е позвънил на 112. От друга страна – пострадалият Младенов не е следвало да паркира там, а и напада заради паркомясто. Той е запушил колата и възпрепятствал тръгването на Христакиев, напада го вербално. Няма къде да отстъпи. Това налага изстрела. Страхът, безизходицата и ударите създават заплаха за редника. От кадрите ясно се вижда – няма възможност да си тръгне и понася множество удари в корема. Младенов уж е диалогичен, а после респектира с удари. Христакиев е нападнат от по-силен. Младенов признава, че е боксьор и бивш борец.
Поведението на Христакиев не е обществено опасно, тъй като се е защитавал. Прокурорът поддържа тезата за умисъл. Той е бил възпрепятстван да си тръгне, нападнат е и целта му е да се спаси. Ако е желаел да убие, като ловец и военен щеше да го направи с точен изстрел. Стрелял е встрани. Щом нападението е преустановено, се оттегля в колата си и се заключва, за да не го донападат. Обажда се на 112, обезопасява оръжието и след това се обажда на органите. Макар и косвено е оказал помощ, обаждайки се на 112.
Много пъти се чу, че е твърдял за група лица. Но той така го е възприел. От думите на Младенов „Теб ли чакаме?“ е помислил, че са повече. В района е имало хора и не е могъл да прецени.
Що се касае до второто обвинение – има разпит на свидетел и справка на МО, че тези боеприпаси от 90-те са освободени от армията и влезли в търговската мрежа. Справката посочва, че се ползват не само в армията,“ каза адвокат Бонев. За финал той посочи принципа, че всеки е невинен до доказване на противното.
„Затова ще настоявам за оправдателна присъда. Той е военнослужещ за пример. Недоказаната виновност е доказана невинност,” категоричен бе Бонев.
В последната си дума редник Димитър Христакиев бе категоричен: „Невинен съм, настоявам за оправдателна присъда!”
Съдбата на редника е в ръцете на Окръжния военен съд, който ще реши виновен ли е или не.
Очаквайте подробности!
Още от категорията
Виж всички
Арестуваният бивш шеф на Националната пациентска организация: Не съм докосвал момчето
Задържаха трима с наркотици в Пазарджишко
