18-годишният Стойко Чепенлиев, подсъдим за грабеж и нанасяне на тежка и средна телесна повреда, довела до смъртта на пастира Живко Петков, даде пълни показания за случилото се.

Припомняме, че вече повече от година Стойко се намира в затвора, с повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление – грабеж с нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, опасно за живота и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията, довели до смърт на 64-годишния Живко. Според прокуратурата побоят е нанесен на 10 септември 2023 г., а смъртта е настъпила в последствие, като тялото на мъжа бе открито 3 дни по-късно. След направената аутопсия е станало ясни, че Живко е бил с 6 счупени ребра отляво, както и със спукан далак, като последното увреждане е било фатално. По времето когато е открито тялото, вече е бил започнал процес по разлагане. 

Трупът, оставен от 18-годишния Стойко край Пловдив – полуразложен, показват кадри от побоя6 счупени ребра и спукан далак довели до смъртта на пастира

Два дни след ареста си Стойко направил пълни самопризнания. Днес обаче той бе категоричен, че не е виновен, а тогава е признал под натиск. В деня на смъртта на Петков, той бил във фермата, но не го е виждал.

„На 10-ти, неделя ми се обади шефа Николай, за да ида да работа. Той отиде до Раковски на пазар и каза на обяд да съм във фермата. Пристигнах и Николай каза да отида на реката, за да измия буса. Не сме виждали Живко. Дойде братовчед ми Румен и заедно тръгнахме. Около 12 и нещо бяхме готови и се тръгнахме от реката към фермата. По пътя видях Енчо, другия пастир. Той се прибираше с овцете, водеше ги към стопанството. Вместо да отидем директно във фермата, ние отидохме на къра да въртим гуми, да се забавляваме. Нямам книжка, Николай ме научи да карам. Още в неделя Николай каза, че Живко го няма. Чувал съм, че преди това Живко е паднал на голямата маса и си счупил ребрата. Били пипни с Енчо. Заради това не беше на паша с животните. Оставих буса и се прибрах. Спах и на другия ден бях на работа. Взех трактора и отидох за дини, направих два курса и на третия ми се обади Николай. Каза, че ще идват да взимат агнета, та да се връщам. Отидох и там ме чакаха три джипа с полицаи. Метнаха ме на земята и почнаха да ме бият и ритат. Гледаха нещо на камерите. Аз нещо исках да питам, да се обаждам на нашите и двама ми казаха да мълча. После пак два шута и шамар. Взеха мен и Енчо да ни разпитват. Питаха ме за Живко, казах , че не знам и полицаите сложиха ръкавиците, взеха палките и почнаха бой. Шутове и шамари. Исках да се обадя на майка, не ми дадоха. После дойде една софиянка и ме взеха. Закараха ме във фермата да показвам.  Тази жена извади пистолета и ме заплаши да признавам, къде е тоягата на Живко. Пак ме качиха в колата и пак в районното. Там доведоха братовчеда Румен. Много го биха, за да каже че съм аз. Пищеше, чувах го и го виждах. Момчето искаше да скача през прозореца. Същия ден ни пуснаха да се приберем, около 17:00 часа. Взеха ме нашите от районното и си отидохме в Скутаре. В 21:00 дойде полиция и ме арестуваха пак, тогава ми взеха и печатите / отпечатъци/. От тогава не съм се прибирал”, каза днес Стойко.

По време на заседанието прокурор Иван Илевски поиска да бъдат прочетени показанията му дадени в досъдебното производство. Те са били два, единият от които след откриване на тялото на Живко.  

При първия разпит Стойко е признал, че е причинил телесната повреда над Живко.

„Когато се прибрах в неделя с буса, след като го измих и въртяхме гуми на къра, видях Живко до кошарата. Той ме псуваше пак и ми каза циганин, често го прави когато е пиян. Аз го блъснах и го изритах 5-6 пъти в корема и гърдите. Падна и аз му бръкнах в джоба. От там взех 60 лева , които изхарчих за продукти”, казал тогава Стойко.

В съдебна зала 18-годишният рязко се разграничи от думите си, като заяви, че не е вярно това, казано тогава.

„Лъжех, защото така ми казаха. Много ме биха и аз се паникьосах. Не бях аз, ама ме накараха да го кажа”, категоричен бе Чепенлиев.

Вторият му разпит бе проведен на 18 януари тази година. Тогава коренно е променил показанията си, като е заявил, че под натиск е признал вина няколко месеца по-рано.

„От 12 годишен работя при Николай в строителството. Понякога помагам и в стопанството. Николай често се ядосваше и когато някой бе в нарушение той удряше. Биеше ни жестоко и мен и овчарите. В неделя ми се обади Николай да ида да мия буса. Не съм виждал Живко през целия ден. Той почиваше няколко дни, защото беше пиян и падна върху ръба на масата. Затова Енчо беше с животните на паша. В понеделник и вторник правихме изолация в Пловдив. Тогава Николай каза, че няма и следа от Живко. В сряда бях с трактора да карам дини за животните. На един от курсовете се обади шефа и каза да ида в двора, че ще идват за агнетата. Когато отидох обаче ме чакаха полицаите. Много ме биха, за да призная. Всъщност Николай бие овчарите с тояга. Това го казах и на полицаите, но ме набиха”, казал Стойко.

Именно тези му показания той поддържаше в съдебна зала.

По време на заседанието бяха излъчени кадри от камерите в стопанския двор, на които се вижда починалия Живко в деня на смъртта си. Около 7 и 14 той е излязъл три пъти на двора, клатушкайки се и облегнат на тоягата си. Той е бил като опиянен, едва се държал на краката си.

След преглед на кадрите и изслушване на Стойко, бе сложено край на съдебното следствие. Пристъпи се към пледоариите от страна на защита и обвинение. От страна на прокурор Илчевски бе поискано ефективно наказание в размер на 8 години, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Защитата пък настоя за оправдателна присъда, както и самия Чепенлиев. До последно той не признаваше вината си.

18-годишният младеж ще чуе решението на Окръжен съд в понеделник.