Осъденият на две доживотни присъди Стефан Димитров Петков поиска да излезе на свобода след повече от 20 години зад решетките. 43-годишният Стефан е с няколко присъди зад гърба си – за грабежи и убийства по особено жесток начин. За първи път влиза в затвора когато е на 21 години, днес вече е на 43. 

Роден е в Казанлък на 31.03.1980 г., но живее в Бузовград. Както е с всеки жесток килър, още първите години, семейното огнище и приятелската среда на Стефан, може би определят и съдбата му – да прекара живота си зад решетките.

Майка му го изоставя още като бебе в болницата. Отглеждат го само баща му и неговата майка. Още от малък е проблемно дете, страда от липса на нормално детство. Започва с дребни кражби, и то от собственото си семейство. Когато е само на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите как играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, винаги губел.

Не се е справял със селските училища и е посещавал училище за бавноразвиващи. Водили го неадекватен - не можел да се концентрира и лесно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля дискотеките от онова време. Когато е 14-15-годишен предприема и втората си кражба – на собствения си дядо. Организирал се със свои приятели бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не открили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили "заработеното" за ядене, пиене и проститутки.

Като разбрал дядото буквално полудял. Доведеният му внук избягал, но полиция и детска педагогическа стая бързо го открили и задържали. После се преместил в Казанлък, за да не бъде бит и тормозен.

През 1998 г. Стефан започнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били предимно жени. Избирал ги на случаен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, тъй като знаел кога взимат заплати. Отивал пиян с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 подобни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен срок. Мотивите били, че това е първо криминално проявление и жертвите му се разминали само с уплаха.

След условната присъда Стефан се кротва, но за кратко. След около година се мести в Бургас. Отново се забърква с местни бандите и пак избира лесното в живота – кражби, грабежи и просия.

Така се стига до лятото на 2001 г. Датата е 2 юни. Негов приятел му се оплакал, че има проблем с пазач на някакъв строеж и искал да го придружи, за да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до бой. В един момент Стефан взел парче кабел и го увил около врата на пазача. Удушил го. В последствие го обрали. Взели му каквото намерили - дрехите, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на следващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.

Година по-късно е осъден на най-тежкото наказание – доживотен затвор. В последствие получава и още една доживотна присъда – за убийство на малолетно момче отново в съучастие с друг, като момчето се намирало в безпомощно състояние. Това престъпление е извършено само три месеца по-рано – на 10.03.2001 г.

След двете убийства и общо пет присъди за грабеж, Стефан получава едно най-общо тежко наказание - доживотен затвор при първоначален „специален” режим. Изтърпява наказанието в Бургас, а през 2014 година, по негово желание, го местят в затвора в Стара Загора. „Специалният” режим е заменен със „строг”. На 19.08.2015г. килърът е изведен от зоната с повишена сигурност и е настанен в общи помещения. От месец февруари 2016г. работи в мебелния цех в корпуса на затвора.

На няколко пъти е подавал молба за смекчаване на присъдата, но исковете му са били отхвърляни поради това, че не е изтърпял минимум 20 години от наказанието си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан отново подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като иска замяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят искането му с мотивите, че не е налице трайна положителна промяна в съзнанието и поведението на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е демонстрирал трайна тенденция за безпроблемно ресоциализиране в обществото.

Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан обжалва решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче само потвърждава определението на първоинстанционния съд. То е окончателно, а за да направи нов опит за намаляване на присъдата си, Стефан трябва да изчака минимум две години.