Мерки срещу финансиране на тероризма и разширяване на кръга от престъпления, свързани с извършване и закана за извършване на терористични действия, предвиждат промени в Наказателния кодекс, които правителството одобри на заседанието си днес.  

Промените в Наказателния кодекс въвеждат в националното ни законодателство три директиви на Европейския парламент и на Съвета на Европа – за атаките срещу информационните системи, за санкции за пазарна злоупотреба и защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна.

Във връзка с по-ефективното противодействие на тероризма са инкриминирани действия, насочени срещу ядрено съоръжение или представляващи намеса в дейността на ядрени съоръжения, както и искане за предоставяне на ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение.

Предлага се наказателно преследване за финансиране при набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм. Разширява се обхватът на подбуждането към и закана за извършване не само на тероризъм, но и свързаните с тероризма дейности. Промени има и при документната измама, което цели инкриминиране не само при извършване на терористично нападение и финансиране на тероризъм, но и пътуване с такава цел. Изменени са текстовете за кражбата, като се въвежда квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм.

Поправките в Наказателния кодекс предвиждат още за пиратство да се приема и наказва всеки неправомерен акт на завладяване или на установяване на контрол върху кораб в открито море или в международни води, включително чрез сила и заплашване. В досега действащата уредба пиратството е признато за престъпление само по отношение на въздухоплавателните средства.

В съответствие с евродирективата за противодействие на кибепрестъпленията, в новите текстове в Наказателния кодекс се синхронизират съставите и размерите на наказанията. Вместо понятието „компютърна система“ се въвежда по-широкото понятие „информационна система“. Към деянията се включват и „пренасяне“, „повреждане“, „влошаване“, „скриване“ и „спиране на достъпа“ до компютърни данни в информационна система. За първи път се криминализира създаването на т. нар. „ботнети“, установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри, посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични  атаки.

С други текстове  се цели  по-ефективна  наказателноправната  защита  на средствата от публични фондове. Досега обичайният механизъм  на този вид престъпления включваше използването на представляващи, които нямаха качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. Сега наказателна  отговорност ще се носи както от този, който управлява юридическото  лице, така и от онзи, който само го представлява,  включително и като пълномощник.

Относно въвеждането на директива за защитата по наказателно правен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне, се разширява кръгът от престъпления, като например "приемане" и "превозване" на парични знаци в нарушение на установения ред.

Проектозаконът  предлага  и увеличаване  размера  на наказанието за т.нар.  "кражба на фирми". При документно престъпление, с което се установява контрол върху юридическо лице, лишаването от свобода да е от 1 до 6 години. В сега действащия кодекс извършването на едно или съвкупност от документни престъпления с обект частен документ се наказваше максимално с "лишаване от свобода" за срок до 2 години, а в случаите, в които извършителят е неосъждан, то той се освобождаваше от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" от хиляда до пет хиляди лева. При претърпени имуществени вреди в особено големи размери се предвижда затвор от  1 до  10 години.

Новите текстове са във връзка с изпълнение на препоръката на Експертния комитет за оценка на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа. Промените в НК бяха одобрени миналата година от Министерския съвет и внесени за приемане в Народното събрание. Поради предсрочното прекратяване дейността на 43-то НС текстовете не бяха разгледани, което налага повторното им внасяне в 44-то Народно събрание.