Видол Шопов не е почитател на съвременните комуникации. Няма компютър, нито фейсбук. Няма дори собствен мобилен телефон. Шефът му, от фирмата за производство на хляб, където работи като шофьор, му е дал един служебен джиесем, за да се обажда, ако се случи нещо на пътя.  Пловдивчанинът живее тихо и кротко със съпругата си и двете си деца в панелен апартамент в „Смирненски” до деня, в който синът му отива да си плати сметката на „Глобул” /сега Теленор/ и там давайки данните на баща си,  става ясно че Шопов е горд собственик на 5 000 карти.   

„В първият момент реших, че има съвпадение на имената. Та аз дори нямам телефон. После обаче видях , че данните са моите. Бяха тези,  с които преди няколко години купих телефон на възрастната ми майка” разказва Видол пред TrafficNews.bg.  Няколко седмици по-късно на адреса на шофьора започват да пристигат първите призовки.  От тогава животът му се превръща в ад.

„Не минава ден, без пред къщи да спре полицейска кола. Първо дойдоха от БОП, после от Второ районно, после от Първо. Едните си тръгнат- другите дойдат. Призовка, след призовка! Просто ме побъркаха” разказва мъжът. Обвиняват го в кражби, измами и още множество престъпления.  „Най- често обвиненията са за кражби на телефони. Но ми звънят от София, и от други градове. Разпитват ме дали познавам някакви хора с джихадистки имена. Абе ужас!” 

Шопов е привикан и като свидетел по делото срещу банда врачки от Северна България, измамили много хора.  Оказва се, че всички телефони на прочутите ходжи Гюлназ, Лили и Надя , се водят на името на Видол.

„Съседите  вече ме гледат с подозрение. Всеки ден пред къщи- полицейска кола. Аз обяснявам, ама кой ми вярва- кой не!  Обикалям по градовете да давам показания. На собствени разноски. Някакъв от Чирпан звънял десетки пъти на 112, друг откраднал някакви телефони от болница, трети правил телефонни измами. Първият който викат съм аз. И няма сила, която може да спре тази лавина от обвинения” разказва Шопов.

Той непрекъснато пише молби до Теленор да спрат всички СИМ карти, които се водят на негово име , но от там отказват. „Препращат ме към полицията и прокуратурата. Те пък ме дърпат за свидетел.  Не знам в каква държава живеем” недоумява шофьорът.

Всъщност Видол Шопов е поредното доказателство за недомислиците в закона, чиято цел бе да се сложи бариера пред престъпниците, като се въведе изискване за регистрация на лични данни , при закупуване на сим карти с предплатени минути. Законът бе приет с основния мотив, че това ще пресече телефонните измами, но това очевидно не се случва. Вместо това, ограниченията са се превърнали в бизнес за хора от малцинствата и набързо бе създадена черна борса за сим карти. Защото ако картите на името на  Видол Шопов  са регистрирани без негово съгласие, то има доста хора, които предоставят личните си данни , купуват хиляди карти и правят от това нелош бизнес.

43-годишната Елеонора Дамянова  от „Столипиново”  има 12 000 карти.  Говори се за друга жена от махалата , която има 90 000 карти на нейно име.  В ромските гета бизнесът с тези карти върви с пълна сила - те се търгуват по пазари и малки магазинчета. В зависимост от броя минути в нея, всеки може да си купи карта, като в цената, естествено, е включена и горницата за посредника - средно между 5 и 15 лева. Много от хората, на чието име са регистрирани картите, изобщо не живеят в страната.

  Черната борса на СИМ картите върви с пълна сила, а всеки, решил да извърши престъпление, има достъп до десетки карти, които не могат да се проследят. В момента, в който полицаите разпитат лицето, на което се води номерът, се оказва че то не е ползвало картата или отдавна я е загубило.

В Закона за електронните съобщения няма ограничения  за броя карти, които могат да бъдат закупени от физическо лице, макар че преотстъпването им е забранено. Операторът има право да блокира картите на лице, за което има информация, че е преотстъпило картата си на друг, но такъв прецедент все още няма. По време на дебатите преди приемането на поправките от МВР настояваха да бъде въведено ограничение за броя на СИМ картите, които могат да се водят на едно лице. Искането обаче определено като нарушение на правилата на пазарната икономика и не беше прието. Естествено, водени от своите бизнес интереси, мобилните оператори продават хиляди карти на едни и същи лица, като последващата им съдба и функция изобщо не ги тревожи.

Щетите  от този бизнес са огромни. Издирват се лица, за които се знае, че са само бушони, води се безсмислена кореспонденция между различните регионални дирекции, разследвания по тежки престъпления боксуват. Телефонните измамници се вихрят на воля, обирайки спестяванията на десетки пенсионери. Никой уважаващ себе си престъпник не би споделял плановете си по “горещия” телефон. Достатъчно му е само да отскочи до “Столипиново, за да се снабди с няколко карти, които изхвърля след разговор.

Другата сериозна опасност, която крие черната борса със СИМ картите, е тази, че те могат да бъдат използвани при планиране, подготовка и реализация на терористични актове.

Проблемът спорадично се коментира в медиите, но вече пета година след влизането на закона в сила,  няма адекватно решение на проблема.  Появиха се налудничави предложения като това да бъде въведено ограничение по една или до 5 карти на човек. За щастие никой не гледа сериозно на него. 

TrafficNews.bg.