Апелативен съд – Пловдив потвърди доживотната присъда на полицая Венцислав Караджов, постановена от Пловдивския окръжен съд. Той е признат за виновен за това, че на 15 май 2016 г. умишлено е умъртвил родителите си, като  убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел. Апелативният съд измени присъдата в частта й относно приложението на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК като приспада от наложеното на Караджов наказание доживотен затвор времето, през което същият е бил задържан  до влизане на присъдата в сила.

Делото се разгледа за втори път от Пловдивския апелативен съд, след като по жалба на подсъдимия и неговите защитници,  Върховният касационен съд отмени изцяло решението на Пловдивския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати  процесуални нарушения.

МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

На 17 май Анка Петрова влиза в дома на съседите си Божурка и Цветан Караджови, тъй като в продължение на два дни безуспешно се опитва да се свърже с тях.  Когато отваря вратата на пристройката, в която живее възрастната двойка, пред очите на жената се разкрива ужасяваща гледка.  Съседите й лежат на земята в локви съсирена кръв. Анка побягва с писъци навън и звъни на 112. Минути по-късно там е пълно с полиция, а след час трима полицаи чакат Венци пред входа на Икономическа полиция. Слагат му белезници и го отвеждат в ареста.  Божурка е простреляна пет пъти, съпругът й три пъти. Всеки от тях има по един контролен изстрел в главата. Аутопсията установява и времето на убийството- между 19 и 20 часа на 15 май. Разследването започва.

МОТИВЪТ

Венцеслав Караджов е първият /а засега и единствен заподозрян/, тъй като отношенията с майка му и баща му отдавна са излезли от нормалното русло. Родителите му са подали десетки жалби срещу него, той срещу тях също.  Обвинява ги в насилие, вади ограничителна заповед, пуска срещу баща си жалба, че се е опитал да го убие. Цветан, или както го наричат съседите Цанко, и Божурка също са се оплаквали от непрестанен тормоз от страна на сина си. Ябълката на раздора е голям имот зад болница „Каспела” на ул. „София”. В него има построена двуетажна къща и едно етажна постройка, в която живеят възрастните хора. Три дни преди убийството те печелят дело за притежанието на имота. Друго дело- за ремонта на къщата на стойност 120 000 лева, направен от Венцеслав, обаче е „замразено” и предстои да се гледа. Семейните войни на Караджови, не са тайна за никого в полицията и преди време полицаят дори е отстранен от длъжност. В компютъра му е открита папка с видеофайлове, нареча „Гадове”. Тя съдържа записи, направени с мобилен телефон на скандалите между Венци и родителите му.

Криминалистите изключват като вариант Караджови да са били нападнати с цел грабеж, тъй като от къщата не липсват пари или ценни вещи.  Преди време  е направена психиатрична  експертиза на Венцеслав, която стига до извода , че отношенията му с родителите нямат нищо общо с нормалните.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Камера в съседна къща е заснела съпругата на Венци- Каля Караджова, да влиза със Ситроен Берлинго  в гаража на къщата на ул. „София”  в часа, в който е извършено двойната убийство. Излиза 8 минути по- късно. Обвинение предполага, че Венцеслав е бил в задния отсек на товарната кола, който е без прозорци. Синът на полицая – Алекс разбива алибито, осигурено от Каля Караджова, като казва че в неделя, баща му бил излязъл от къщи и се прибрал късно вечерта. Тъщата Мария Рекина също твърди, че във фаталната нощ съпрузите са излезли заедно за да нахранят кучето, което живее в имота народителите му. Към доказателствата се добавят барутни частици открити по ръцете и дрехите на пистолета.  Бившият съдружник на Караджов  разпознава „козият крак” , с който е разбита задната врата на къщата и разказва , че Венцеслав си го е донесъл от Англия. Срещу Караджов е повдигнато обвинение по най- тежкия член в Наказателния кодекс - предумишлено убийство на повече от едно лица с користна цел.

По време на разследването, а и след това в съда, адвокатът  изнесе данни за сериозни нарушения по време на досъдебното производство. Тошкова съобщи за системен тормоз, оказван от полицията върху съпругата, детето и тъщата на Венцеслав. Със същият този тормоз тя се опита да обясни и уличаващите записи от СРС-тата , направени  от полицията след ареста на Караджов.  „Слушалките” обаче са записали както наставленията, давани от Каля Караджова към сина им, така и скандала , който тя е вдигнала на майка си, след като в една от беседите възрастната жена се изпуснала, че във фаталната вечер съпрузите са излезли заедно.

Липсата на улики обаче в някои случаи се явява  доста уличаващо доказателство за нечия вина. В случая абсолютната липса на барутни частици в автомобила на Караджов , се тълкува от обвинението като заличаване на следите. 

По делото бяха разпитани огромен брой свидетели.  Разследването се върна 15 години назад във времето , за да проследи целият професионален път и личен живот на Караджов.  Свидетелстваха бивши колеги на Караджов, които го описват като нагъл, арогантен, невъздържан, експанзивен, с високо самочувствие без покритие. Сред разпитаните е бившият началник на Второ районно Николай Петков, който е заявил, че „от него всичко може да се очаква”. Други бивши полицаи обясняват, че Венцислав е бил подложен на проверки, тъй като е бил заподозрян за сводничество. На свидетелската банка застана и бивша жрица , която потвърди показанията. Макар и да нямат нищо общо със самото престъпление,  събраните доказателства оформиха изключително неприятно описание на подсъдимия, което съвпадаше с психопрофила на убиеца, изготвен от специалист.

По време на процеса Караджов заяви многократно, че делото срещу него е скалъпено, тъй като в Икономическа полиция е работил по знакови дела, в които е открил огромни злоупотреби с еврофондове. В тях били замесени много длъжностни лица. Също така коментира, че са му иззели няколко проверки, по които той работел много активно, но остава да уточни имената на замесените фирми и длъжностни лица. 

Решението на Апелативния съд не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.