Минути преди разстрела, бизнесменът Петър Христо е говорил със свой близък приятел. Звучал е много щастлив. Обсъждали как да оганизират събитие за 80-годишнината на писателя Михаел Бар Зоар. По нищо не личало това, което ще се случи малко след като затворят телефона. 

„Аз съм горд, че съм негов приятел. Той ми се обади най-напред да ми честити за Новата година, защото той точно се върна със семейството от ваканция. Причината за разговора ни беше едно събитие на 30 януари, което той води по случай 80-годишнината на професор Михаил Бар Зоар, защото той писа книгата „Хватката на Хитлер”. Тази книга отвори България пред света”, разказва Яков Джераси, приятел на Петър Христов.

„Той е човек, който обича да работи. Прозрачен е. Там няма скришни неща! Помниш Мануела, той лично я закара до Израел, където израелците го питаха защо вкарва толкова пари. А той им казваше, че това са негови лични средства. Помагаше и на ученици, раздавахме стипендиии заедно. Петър Христов много ще липсва и в Израел. Той е пръв приятел на министъра на отбраната на Израел той беше един мост, когато нещата не вървяха”, казва още Яков Джераси.

За показния разстрел на приятеля си Яков разбира от секретарката си. Джераси обаче изключва възможността Петър Христов да е бил убит заради неуредени бизнес отношения. Казва, че бизнесменът не е имал врагове и всички хора го обичали.

„Никога не се страхуваше, той нямаше бодигардове, имаше шофьор и си вървеше свободно по улиците. Срелецът е бил много добре професионално подготвен, значи е планирано, защото го няма заснет на нито една видео камера. Искам да знам кой направи поръчката”, каза Яков Джераси.

„Той имаше мечти за бъдещето. Той искаше да влезне в българската политика. Имаше много близки отношения с партия ГЕРБ. На 12-и февруари трябваше да пътуваме с 12 кметове за Израел. Много от тях са му лични приятели, за да видят как се управлява град. Става въпрос за кметовете на Видин, Свищов, Никопол, Рудозем, Благоевград, Неделино, Горна Оряховица и др.”, казва още Яков Джераси.