Върховният касационен съд остави в сила решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказанието „доживотен затвор“ за Божидар Атанасов. Той е признат за виновен с присъда от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд за квалифицирано убийство. 

Със същата присъда Атанасов е осъден да заплати на близки кръвнина в размер на 350 000 лева.

Припомняме, че това е последната съдебна интанция на продължилия години наред процес срещу 57-годишният Божидар Атанасов, извършил убийство при условията на опасен рецидив.

ВКС окончателно признава за виновен Божидар Атанасов за това, че на 17 август 2007 г. в частна вила, намираща се в парк „Родопи" умишлено е умъртвил Огнян Харизанов,  на 42 години. Престъплението е извършено след като е бил осъждан на лишаване от свобода не по-малко от една година,  изтърпяването на което наказание не е било отложено.

На 17 август 2007 година  Атанасов ползвал двудневен домашен отпуск по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Атанасов притежавал различни оръжия, между които и ловна пушка „Збройовка Бърно", модел „ZK 301", 12-ти калибър, със заличен фабричен номер. Тя се съхранявала у негов приятел. Когато излязъл в отпуск Атанасов си взел пушката и отишъл на технопарти на хижа „Родопски партизанин" над с. Храбрино.

Същия ден, след 23 часа, напуснал хижата. С автомобил се отправил към местността Чернатица в района на хижа „Здравец", където Огнян Харизанов имал вила. Пострадалият Харизанов и  Атанасов се познавали от по-рано, като имали неуредени финансови взаимоотношения. 51-годишният пловдивчанин  оставил колата на известно разстояние и се приближил до вилата на Харизанов. Последният бил с компанията си на терасата. Когато Харизанов станал да отиде до барбекюто, Атанасов се прицелил в него със заредената пушка  и произвел един изстрел, с който го улучил.

Според обвинението Атанасов е ликвидирал Оги, по прякор Лудия, за да не му плати за голяма пратка дрога. Свидетел на обвинението, който е лежал в една килия с Божидар, твърди, че той му е признал за убийството, като му разказал , че Харизанов му е дал между половин и 1 кг кокаин, които той продал, но след това не дали уговорената сума. 

Харизанов бил приет в лечебно заведение, където починал от раните си. За да не бъде разкрит стрелецът  поръсил с червен пипер района, през който бил преминал и от където произвел изстрела. После отново отишъл на партито на хижа „Родопски партизанин". В хода на разследването пушката, с която Атанасов извършил убийството, била приобщена като веществено доказателство по делото.

Разпитан в хода на досъдебното производство  Атанасов се е възползвал от правото си да не дава обяснения.  

Преди фаталният инцидент Божидар Атанасов има две осъждания. Първото е през април 2007 г., когато с определение на Окръжен съд-Пловдив е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода за държане на наркотични вещества с цел разпространение.

Второто е от 4 август 2008 г., когато  е бил признат за виновен от Окръжен съд-Пловдив за участие в организирана престъпна група и разпространение на наркотици. За това престъпление е бил осъден на 4 години и 11 месеца затвор.

Той е осъден и за умишлено убийство, извършено на 13 юни 1999 г. в гр. Пловдив на митническия служител Георги Дребчев.

В своето решение Върховният касационен съд е приел за неоснователни всички доводи на страните за допуснати при съдебното разглеждане на делото процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на избраното наказание. Занимал се е с изложения доказателствен анализ и заключил, че Пловдивският апелативен съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и в тази връзка  аргументирано е отхвърлил твърдението на подсъдимия, че не е автор на убийството. Върховният съд се е спрял и на предпоставката за определяне на наказанието „доживотен затвор“, а именно изключителна тежест на деянието, като е намерил за неприемливо виждането на защитата, че случаят не разкривал подобна тежест, както и мнението за завишен смекчаващ потенциал на изминалия от инкриминирания момент дълъг период от време. Същевременно е счел за неправилни съображенията в подкрепа на искането на частното обвинение за определяне на най-тежкото наказание „доживотен затвор без замяна“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.