Всичко било започнало години по-рано с връзка между двама млади служители на МВР. Те били заживели заедно, било им се родило дете, но съвместният им живот се оказал изпълнен със скандали. Споровете не били инцидентни – били постоянни, шумни и често се случвали пред близки и приятели. В разменяните реплики нямало задръжки – обиди, закани, демонстративни напускания на дома и последващи връщания.

С времето отношенията им се били влошили до степен, в която общият им живот станал невъзможен. Жената останала с детето при родителите си, а мъжът се бил изнесъл. Дори и след раздялата напрежението не намаляло. Контактите между двамата продължили, но вече били натоварени с още повече гняв, подозрение и обвинения. Всеки разговор за детето бързо се превръщал в скандал.

Появил се и трети човек – колега от същото районно управление. Новата връзка първоначално била пазена в тайна, но когато бившият партньор разбрал за нея, реагирал остро. В съобщения и телефонни разговори към жената започнали да се появяват тежки думи, обиди и закани. Той я обвинявал, унижавал я и ѝ обещавал „разплата“. В някои моменти дори стигал до заплахи, че ще ѝ отнеме детето или ще ѝ „сипе нещо в чашата“.

Жената преживявала всичко това тежко, но отказвала да търси институционална помощ. Не искала скандалът да стигне до службата, не искала колегите да бъдат въвлечени, не искала и бащата на детето ѝ да има проблеми със закона. Натискът обаче не спирал.

Кулминацията дошла на 25 март 2020 година – ден, който започнал с опит за регистрация на дете в онлайн платформа за дистанционно обучение. Технически проблем, на пръв поглед дребен, се превърнал в искра за пореден конфликт. Оказало се, че и бащата се опитвал да регистрира детето, което блокирало системата.

Детето се било обадило на баща си. Майката взела телефона, включила високоговорителя и с остър тон настояла той да спре. От другата страна последвало избухване. Обидите завалели, а накрая се чула и директна закана за физическа саморазправа. Разговорът приключил рязко. Детето плачело. Възрастните в стаята били шокирани.

Когато новият партньор пристигнал по-късно същия ден и заварил жената разстроена, напрежението вече било достигнало критична точка. Той чул разказа за поредните заплахи и решил, че този път няма да мълчи.

Следобедът бил напреднал, когато той набрал номера на колегата си. Първите минути били сравнително спокойни – тонът бил сдържан, думите подбрани. Новият партньор ясно заявил, че не търси конфликт, че няма намерение да замества баща и че иска едно – тормозът да спре.

Отговорът обаче не удовлетворил очакванията му. Разговорът постепенно се нажежил. Двамата започнали да си разменят обиди, смехът от едната страна звучал подигравателно, а от другата – все по-ядосано. В този момент новият партньор загубил контрол.

Последвали минути, в които думите излизали като куршуми – тежки, крайни, заплашителни. Говорело се за „откъсване на глави“, за среща „до петнайсет минути“, за „оставяне в гората“. В един момент в разговора бил намесен и бащата на бившия партньор, а накрая – и къщата му, за която се споменал възможен палеж.

През цялото време новият партньор настоявал да разбере къде се намира събеседникът му и демонстрирал увереност, че може да го открие. От другата страна бившият партньор провокирал, задавал въпроси и записвал разговора.

Малко след края му ролите рязко се сменили. Човекът, който преди минути бил говорил заплашително, изпратил съобщения с молба за разговор и уверения, че няма претенции към детето и че иска нормални отношения. Бившият партньор вече бил решил – сигнал до 112, после прокуратурата.

Случаят влязъл в районното управление, а след това – и в прокуратурата. Били повдигнати тежки обвинения – за закани с убийство спрямо бившия партньор и баща му, както и за заплаха с палеж на къща.

Последвало дълго разследване – разпити на свидетели, технически експертизи на телефоните, разчитане на аудиозаписа, психиатрични експертизи и детайлен анализ на отношенията между всички участници.

Районният съд в Пловдив оправдал обвиняемия. Прокуратурата и частният обвинител обжалвали. Делото стигнало до Окръжния съд.

И там решението било същото – оправдателна присъда.

Съдът приел, че изречените думи били безспорно груби, недопустими и заплашителни на пръв поглед, но не покривали състава на престъплението. Магистратите отбелязали, че разговорът бил емоционален, спонтанен и провокиран от предходно поведение. Заканите не били отправени с реална цел да бъдат изпълнени, нито можели обективно да породят основателен страх.

От значение се оказало и поведението на самия подал сигнал – той действал хладнокръвно, записвал разговора, търсил институционална реакция, а не показал признаци на паника или уплаха. Съдът отчел и факта, че конфликтът бил дълбоко личен, натрупван с години и пряко свързан с отношенията около детето и бившата връзка.