Дисциплинарно уволнен служител на ОП „Паркиране и репатриране“ –Пловдив съди предприятието и поиска да му бъдат платени малко над 7000 лв. В.П. поискал да бъде обезщетен, понеже смята, че е уволнен неправомерно и при неспазване на закона. Затова той завел иск срещу  директорът Ненко Калакунов, подписал заповедта за уволнение. 

Преди години ищецът В. бил нает на работа, за да контролира дейността на инкасаторите в „Синя зона“-Пловдив. Той работел за предприятието от 2013г. насам и на месец му плащали заплата от 1 183 лв. През 2021г. обаче контрольорът бил дисциплинарно уволнен, защото било разкрито, че системно злоупотребява с положението си и изнудва подчинените му. Той ги карал да му дават „пари под масата“, а ако те не се съгласявали - В. ги заплашвал, че ще ги премести на по-недоходоносни улици в обхвата на „Синя зона“.

Като свидетели по делото били извикани две от инкасаторките, които твърдели, че В.П. е налагал натиск.  Те дали своите показания. Двете посочили, че в продължение на година В. искал от тях различни суми пари. Едната признала, че той я карал да му плаща по 150 лв. всеки месец, за да я държи на работа на определена улица.

Друга от инкасаторките пък казала пред съда, че пари на В.П. не давала. Тя обаче плащала на друг негов колега, пак по същата причина. По нейни думи П. не ѝ е искал никога пари, защото „играел сам“, след като се скарал с другите от вътрешния контрол как да си делят сумите.

В.П.  обаче отрекъл пред съда някога да е принуждавал някой от служителите „инкасатори" да му дават парични средства.

Затова те разпитали още един свидетел по делото Б., а след неговите показания казусът се заплел още повече. Б. също бил част от вътрешния контрол на ОП „Паркиране и репатриране“. По негови твърдения две от инкасаторките също правели нарушения, но на тях им се разминавало. Едната дори идвала пияна на работа и забравяла да пуска талони на автомобилите. Инкасаторката два пъти боледувала от Ковид за една година, но за нея имало двоен стандарт - не се издавали предписания.  По данни на същия свидетел директорът на предприятието Ненко Калакунов  принуждавал инкасаторките да свидетелстват срещу шестимата административни специалисти. В противен случай те щели да бъдат уволнени. Така той намекнал, че може би В.П е натопен. 

След като разгледали фактите и обстоятелствата около всички показания магистратите решили, че В.П. е уволнен в съответствие със закона и неговите искания са неоснователни.

Съдът взел предвид показанията на инкасаторките. Дори това, че едната не е била на работа на 8 март 2021г., когато е твърдяла даването на пари, не разколебава изводите на магистратите, че описаните други нарушения са извършени от В.П. Магистратите посочват като очевидно, че вместо да контролира дейността на инкасаторките по паркирането и инкасирането на билети, ищецът се е облагодетелствал с получаването на парични суми чрез изнудване.

Съдът е проверил и свидетелските показания на Б., който твърдял, че шефът на предприятието изнудвал инкасаторки да свидетелстват срещу конкретни шестима служители. Не било установено да е оказван натиск. 

Ето защо магистратите сметнали, че искът на В.П. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По сила на последното те не уважили желанието на ищеца да му бъдат изплатени 7099лв. затова, че е бил безработен в продължение на шест месеца.

Освен това дисциплинарно уволненият служител на ОП „Паркиране и репатриране“ ще трябва да се разплати за разноските, които общинското предприятие е отделило за делата с него. Така той има да им издължи 650лв. за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд.