Пловдивският апелативен съд отмени решението на Окръжен съд – Стара Загора, с което е заменено наказанието „доживотен затвор“ с наказание от 30 години лишаване от свобода спрямо 64-годишния Тодор Чаръкчиев, осъден през 1991 г. на  „смърт чрез разстрел“.

Той е признат за виновен в извършване за две убийства, умишлена средна телесна повреда и изнасилване, извършени през 1990 г. в село Крън край Стара Загора.  Решението на Пловдивския апелативен съд е Чаръкчиев да изтърпи наказанието „доживотен затвор“. То не подлежи на протест и обжалване.

 Апелативните магистрати смятат, че положителна промяна в поведението на осъдения има, но промяната може да се отнесе към последните две години от изтърпяване на наказанието. Съдиите в Пловдив приемат за основателно възражението на прокурора, че този период не може да се квалифицира като достатъчен, за да се направи извод  че се касае за трайна, продължителна, сигурна и дългосрочна промяна. 

Чаръкчиев е изтърпял повече от 28 години в затвора, от които последните две в Старозагорския, а преди това е бил в затвора в Бургас. Самият Чаръкчиев в последната си дума заявява, че не се чувства престъпник, защото "престъпник е този, който след като е убил и е пуснат, отново убие!"

Престъплението е извършено в далечната 1990 година. При скандал с приятелката си в село Крън, 34- годишният тогава Тодор убива майка й и съседка, която й се притекла на помощ. Изнасилва приятелката си и я пребива жестоко. Жената обаче оцелява. Чаръкчиев е заловен и осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е потвърдена от Върховния касационен съд на 06 май1993 г.

Смъртната присъда на подсъдимия е четена и е влязла в сила по време на осемгодишния мораториум върху смъртното наказание и по тази причина не е изпълнена. Шест години по-късно с  Указ № 4/20.01.1999 г. на Вицепрезидента на Република България смъртното наказание на на Тодор, е заменено с „доживотен затвор без замяна“. По молба на осъдения с Указ № 12/21.01.2013 г. на Вицепрезидента на Република България наказанието му „доживотен затвор без замяна“ е заменено с наказание „доживотен затвор“.

Чаръкчиев е единственият единственият случай, при който вицепрезидентът Маргарита Попова е помилвала затворник, като е заменила доживотната му присъда без право на замяна само с доживотна. През 1999 г. е Тодор докаран в Бургас, където има проблемно, дори агресивно държание. Преломният момент в поведението на лишения от свобода настъпва, когато той загубва баща си. Пред психолози и членове от Българския Хелзинкски комитет мъжът е споделил, че за първи път губи близък и едва сега осъзнава какво е причинил на роднините.

Заради напредването на възрастта и благодарение на примерното си поведение Тодор Чакръкчиев е преместен от кухнята и става библиотекар в затвора. Там започва да чете книги, променя поведението си. Осъденият на най-тежкото наказание подава молба за отмяна на присъдата доживотен затвор без право на замяна с по-лека. По случая заседава Комисията по помилването към вицепрезидента заедно с група от СДВР. Маргарита Попова лично посещава лишения от свобода и разговаря с него, след което подписва указ, за промяна на наказанието.