Пътната „безопасност“ в България се превърна в хронична опасност за всеки един български гражданин. Лицемерно загрижени за жертвите от ПТП министри, експерти и НПО-та отказват да се разделят от хранителната верига, която си осигуряват от пътнотранспортния травматизъм, а жертвите стават все повече и повече.

Най-пресните примери са двете загинали млади момичета, пометени от разчленения джип на дрогирания Георги Семерджиев и зверската катастрофа на пътя от Плевен за Ловеч отнела живота на петима души, включително и две деца. Дни по-рано, в участъка между Скобелева майка и автомагистралата, след пътен възел Рогош загина 72-годишна жена. Ако се върнем още няколко седмици назад можем да допълним статистиката и с още няколко погубени живота в района на Карлово.

По плашещото в случая е, че причинителите на тежките ПТП-та в повечето случаи са шофьори, които са се качили зад волана под въздействието на алкохол или различни коктейли от наркотици.

Ако се върнем назад, за да видим резултатите от предишни акции след тежки катастрофи с голям медиен интерес, ще установим например, че на 20 април 2020 година МВР обяви война срещу нарушителите на пътя. Започнаха акции, отчетоха хиляди актове и фишове и накрая на годината загинаха 466 души. Очаквахме промяна и през 2021 година. След трагедията на АМ „Струма“ отново се започнаха проверки, акции и накрая на годината загиналите станаха 557 души. На 05 юли тази година, трагедията с двете загинали момичета извади поредното българско правителство на фронтовата линия и отново акции, проверки и закани. За десет дни от акцията на МВР загинаха още 10 човека, а 220 са тежко ранени, съобщиха от Института за пътна безопасност.

Дефицитът на морал и липсата на правова държава от страна на политиците участващи в управлението, превръщат безопасността на движението по пътищата в досадно служебно задължение.

Всички сме в очакване на чудото някой да застане отпред и да поеме отговорност за състоянието на безопасността по нашите пътища. Всички се кълнат и се заканват, че след поредната акция нещата няма да са същите. И така до следващата трагедия. 

Колкото и страници да се изпишат, изглежда отново, и отново войната по пътищата ще продължи, а с нея и загубата на човешки животи.

И докато броим некролозите край пътните дървета и прехвърляме вината и топката към институциите или качеството на пътищата, цялото общество носим отговорност за поведението на безотговорните шофьори - по различни причини, но най-вече заради безразличието и търпимостта, които проявяваме към нарушителите на правилата, които за съжаление отнемат невинни човешки животи.