„Еразъм+“ е програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. Тя е една от визитките на Европейския съюз и целта й е да подпомага ученици, студенти и работодатели, като тя е един от механизмите на съюза за справяне с младежката безработица. В периода 2014 – 2020 нейният бюджет е 13 милиарда евро, а за периода 2021- 2027 са предвидени 26,8 милиарда евро. Дали обаче парите на европейските данъкоплатци отиват за подобряване на системата на образованието, за гарантирането на знаещи и можещи бъдещи поколения?
Разследване на TrafficNews установи, че част от парите, които се разпределят по програмата „„Еразъм+“ , на практика се източват и се „усвояват” не от студенти, а от измамници. Студентите изобщо не напускат пределите на страната, парите, отпуснати за издръжка се теглят, а след това отчетите се фалшифицират.
Схемата минава през няколко посредници, а документите, с които студентите кандидатстват, се подготвят от „експерти”. Въпросните специалисти очевидно са професионалисти, защото при стандартните проверки в учебните отдели на съответните университети, нередности не са открити. Комплектите с документи се приемат в съответния отдел на университета , след това се обработват, а след одобрение, на студентите се превежда сумата от гранта. Грантът е финансова подкрепа, целяща да подпомогне допълнителните разходи на студентите в чужбина. Еразъм финансирането е на месечна база и се предоставя за реален престой в приемащата държава и работодател. Размерът за приемащи държави в рамките на ЕС е различен, според нивото на стандарта на живот във всяка държава, и се определя за всяка отделна академична година, съгласно правилата на програмата.
Измамите са констатирани чрез насрещна проверка в един от пловдивските университети и обхващат периода 2019- 2020 година. Досега са засечени над 40 случая на фиктивни обучения само от едно учебно заведение, а изтеглените пари варират между 2 000 и 8 000 евро, в зависимост от държавата, в която трябва да се проведе практиката. Това обаче е само повърхността на айсберга.
Според източници на TrafficNews схемата е действала на национално ниво и злоупотребите са в много по-голям мащаб. Някои от студентите са се включили в измамата с ясното съзнание, че участват във фалшификация срещу процент от сумата. Други пък са били заплашвани и притискани, че ще загубят студентски права ако се оплачат.
Репортер на TrafficNews разговаря с трима студенти, които е трябвало през 2020 година да бъдат на студентски практики във Франция. През септември 2019 тяхна колежка ги информира за програмата като ги насочва към пловдивчанката Розмари, която подготвяла документи за кандидатстването.
„Свързахме се с тази Розмари, която каза, че ще организира всичко. Направи ни нови електронни пощи, през които да комуникираме, дадохме си личните карти и след няколко дни получихме комплектите с документите. Занесохме ги в отдела в университета, където служителите ги прегледаха , провериха и ги приеха. След седмица разбрахме , че сме одобрени и можем да заминем. Договорът беше за 6- месечен престой във Франция и практика там. Бяхме много надъхани , защото гледахме на това пътуване като на приключение” разказва една от студентките. След като са одобрени обаче , Розмари им казва, че няма смисъл да пътуват до Франция. „Каза ни да изтеглим парите и да й ги дадем, като задържим по 1000 лева за нас. Предупреди ни да не говорим за това, за да нямаме проблеми в университета” обяснява момичето. Сумата, която е преведена на всеки от студентите, е 13 200 лева. Всеки от тях предава по 12 000 лв. на Розмари.
Две години по-късно, момичето си дава сметка за грешката, която са допуснали. „Не сме прибрали парите за нас. Дадохме й ги, едното от момичетата дори й ги преведе по банка. След това през септември 2020 ни искаха някакви данни за отчетите и след това никой не ни е търсил. Не искахме неприятности, предстоеше ни дипломиране” , казва пловдивчанката. Другите студенти разкриват същите подробности за схемата. Допълват, че Розмари е искала да си направят нови дебитни карти и да й ги дадат заедно с ПИН – кодовете, но тъй като процедурата щяла да отнеме повече от седмица , тя се отказала и взела парите на ръка.
Розмари е само един от посредниците. В Пловдив действат още няколко.
TrafficNews се свърза с Центъра за развитие на човешките ресурси, който e Националната агенция за България по администриране на Програма „Еразъм+”. В качеството си на Национална агенция ЦРЧР разпределя средства между всички български висши училища, участващи в Програма „Еразъм+“ и притежаващи Еразъм Харта за висше образование, която се присъжда от Европейската комисия и дава право на университетите да участват в Програмата. След като дадено висше училище получи Еразъм Харта за висше образование има възможност да участва в дейностите в сектор „Висше образование“, които се финансират от ЦРЧР, без да преминава оценка на качеството.
Изпълнителният директор на Центъра Михаил Балабанов е категоричен, че към момента в ЦРЧР не е постъпвала информация за нарушения на договор за мобилност по Програма „Еразъм+“ от Пловдив. Всеки сигнал, който постъпи в ЦРЧР, се разглежда и при наличие на съмнение за нередност се извършва проверка, уточнява той.
От Центъра твърдят, че висшите училища, които имат проекти за мобилност по Програма „Еразъм+“, са тези, които отпускат средства към индивидуалните участници в мобилност (студенти, преподаватели и административен персонал), съгласно правилата на Програмата и съблюдавайки принципите, заложени в Еразъм Хартата за висше образование. След проведената вътрешна селекция, висшите училища сключват индивидуален договор с всеки участник, одобрен за мобилност. В договора се разписват правата и задълженията на двете страни, както схеми на плащане, необходими документи за отчет и т.н. След сключването на индивидуалните договори висшите училища отпускат средства към индивидуалните участници в мобилностите. В зависимост от вида мобилност и страната, където се провежда мобилността, се отпуска финансиране под формата на месечна или дневна ставка за периода на мобилността.
Средната продължителност на студентските мобилности с цел обучение е 4 месеца и 20 дни, а за студентските мобилности с цел практика 5 месеца и 20 дни. Средната финансова подкрепа, която е отпусната за студентска мобилност с цел обучение е 2250 евро за целия период на мобилността, за студентска мобилност с цел практика – 4050 евро за целия период на мобилността.
„В тази връзка цитираната от Вас сума от 12 000 лева на човек значително надвишава отпуснатите на студентите средства” отговарят от ЦРЧР.
Само че средствата за финансова подкрепа варират в зависимост от държавата, а преведените суми са факт. Също така е факт, че голяма част от студентите вече са възстановили получените суми. Най- вероятно, за да избегнат евентуална наказателна отговорност.
На въпрос как се извършва контролът на разходваните средства и какъв е методът за проверка на документите, с които се кандидатства и съответно на документите , с които се отчита стажа или обучението , ръководителят на центъра отговаря, че „всеки участник в мобилност се селектира от изпращащото висше училище, с което има сключен договор и на базата на този договор се отчита с набор от документи. Стандартния документ за отчитане на мобилността е сертификат за престой, издаден от приемащата организация, но може да бъдат предоставени и билети, фактури или други съпътстващи документи в зависимост от конкретния случай. Тези документи се пазят във висшето училище-бенефициер, в досието на участника.”
През 2020 година е имало проверки по програмата, но не са открити нарушения.
Оптимистичният отговор на изпълнителния директор обаче не кореспондира с информацията от Окръжна прокуратура – Пловдив. От там съобщиха, че в прокуратурата има постъпил сигнал за извършени сериозни нарушения по проект на програма „Еразъм+” , който е изпратен във Върховна касационна прокуратура . ВКП трябва да прецени дали да сезира Европейската прокуратура, тъй като се касае за злоупотреба със средства от еврофондове или проверката да се извърши на национално ниво.
TrafficNews продължава да следи казуса!
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри