Стана модерно да се мрази, а? Сега на дневен ред са журналистите, така ли? Или е по-лесно така? По инерция, по подразбиране? Вестоносецът е по-лесен за мразене, отколкото причинителят на злото? Разбирам, щом е по-лесно…

Ако в някоя нормална държава, за толкова кратко време се случи толкова много агресия към журналистите, хората ще се зачудят какво се случва. Ще надигнат глас. То не че тук не се чу гласът на народа, де… Там, където въобще някой излезе от летаргията, се сети вяло – с махване на ръка, като мързелив чорбаджия от разказ на някой Възрожденец, да изпердаши мъдро в публичното пространство, че на журналята им е малко това. Още трябва да ги бият. Без да се замисли, че така си пожелава повече да бият собствените му очи и уши. Половинсекундна мисъл, роден от половин мозъчна клетка с деменция.

Когато арестуваха двамата журналисти, които разследваха корупционни практики (повтарям: „арестуваха“), прекалено много хора се обадиха, изливайки АНОНИМНИТЕ СИ КОМЕНТАРИ, че те нямали работа там, че сами са си виновни и т.н. Ама разбира се – то и ограбените сами са си виновни – има ли са какво да им крадат; и изнасилените – са си го търсили; жертвите на насилие – и те; убитите са си го заслужили.

А сега да видим при какви обстоятелства са арестувани – докато са си вършели работата. И се започна едно говорене в пространството, че те, видиш ли, се мислели за нещо повече от обикновените хора, какво искали – по-специално отношение ли? Замислете се колко професии има, в които едновременно рискуваш хем да те ликвидират престъпниците, хем да те арестуват ченгетата. И си между чука и наковалнята?

И още нещо, за което колегите от „Биволъ“ ни подсетиха: да, журналистите ИМАТ по-различен статут, през времето, в което си вършат работата, защото тя е от обществено значение.

И не е въпрос само на „усещане“, не – въпрос е на решение на Европейския съд за правата на човека, чието решение България (като страна членка на ЕС) е ДЛЪЖНА да спазва. „Има специално Решение по делото Goodwin, което изяснява, защо журналистите се ползват със специален статут! Защото играят фундаментална роля за информирането на обществеността по важни обществени въпроси. И ако този специален статут не им се признае и не бъдат подпомагани от властите, това ще попречи на пресата да извършва основната си функция – осигуряване на точна и надеждна информация в обществен интерес“.

И докато писах това, ми стана тъжно, защото си представих новата вълната от псуващи „недоволни“, които пак ще пишат, че журналята са такива и онакива.

Стана ми тъжно, защото все по-малко смисъл виждам от това да има свобода на словото… поправка – от слово въобще. На мнозина им липсва времето на соца – във вестниците само хубави новини, по телевизията – усмивки, без лоши новини, съответно и без истината. Ама за какво ви е тя? За какво ви е свободата на словото? Нито се яде, нито се пие. А хората без мнение и мисъл нямат и нуждата да ги изказват.

Стана ми тъжно и заради още нещо – че мнозина се отвратиха, когато прочетоха думите „Европейски“ и „Права на човека“ – за тях това са „джендърски работи“. То сега е така – щом някой говори нещо, дето не го разбираш или по-лошо – го разбираш и не ти харесва, го обявяваш за джендърска работа. Каквото и да значи това.

Когато Тръмп мина границата и засегна журналистите в САЩ, дори любимата му FOX, която не спираше да го хвали, се изправи срещу него. Но какво говоря аз – за друга Вселена…

А знаете ли кое е много обидно? Че ни мразят и поучават хора, които крадат от служебното гориво, офис материали от работата, гледат все да минат метър, не зачитат елементарни правила на улицата, възпитават децата си в омраза. Хора, чието най-опасно преживяване в службата е било да се порежат на принтерната хартия, наричат журналистите „мишки“ и „подлоги“. Журналистите, които сами ходят в гетата, правят разследвания в организирани престъпни групи, завират се във военни зони.

„Мишки“, а?

Журналистите, които тичат натам, откъдето другите бягат.

И тази група хора, която е постоянно шумна из публичното пространство, но винаги като тълпа – никога като име, тази група, като всяка друга, е уязвима за несправедливости. И какво става тогава? Какво става, когато им затръшнат вратата под носа от учреждения и институции? Когато им обърнат гръб и много често БУКВАЛНО ги оставят да умират? Обръщат се към „журналята“, към „мишките“, „боклуците“, „подлогите“ – да търсят помощ. „Само вие можете да ми помогнете…!“ – Знаете ли колко пъти сме го чували това? И помагаме, нищо, че сме „мишки“. Започнаха хората да се обръщат ПЪРВО към медиите, без въобще да търсят институции. И защо така? Или тогава ни обичат? А иначе – „журналя“?

Дали има „гнили ябълки“ сред нас ли? Да, има. И заради тях сложихте всички ни под общ знаменател, така ли? Да, има „куклички“ и „кифли“ – и мъжки, и женски, сред нашите среди. Дошли сред нас, за да търсят трамплин за кариерно израстване. Стойки за микрофони, които не зачитат елементарна етика. Някои от тях до парламента стигнаха през годините. Но ние не сме тях. Никоя група не се определя от греховете на „гнилите ябълки“.

И някакви хора излезли на нещо, което наричат протест – но нито имат ясни искания, нито имат идея какво предлагат, ако, по чудо, спечелят „каузата си“. Единственото, което стана категорично ясно от позицията им е, че мразят журналисти. Едни от организаторите заявяват, че ако зависи от тях – ще изтрият всички журналисти от лицето на земята. Участниците директно нападнаха екип на bTV. Та тези хора искали промяна по техен критерий? Тези хора, носещи тениски с лика на Сталин, със сърп и чук, надписи СССР и NAZI – те искали промяна.

Искали да няма повече журналисти, защото били чували, че журналистите са лоши? Аха. Ами ако на тия хора някой таксиметров шофьор им вземе двойна тарифа – да няма повече таксиджии ли? Ако бакалинът ги „удари“ в кантара? Всички магазинери – под ножа? Един полицай, ако им вземе рушвет – всички ченгета да изчезнат ли? А? ако военен джип ги засече – да се закрие армията? Или първо говорим, а после мислим? Ако въобще мислим.

Видяха някои, че омразата е модерна и докарва политически дивиденти и започнаха да я сеят за щяло и нещяло. А последствията? Дреме им! И се изявяват като защитници на някакви си идеали, родолюбци – които настройват хората едни срещу други – българи срещу българи… родолюбци…

Групи от тези хора, които, на много развален български, критикуват журналистите, са винаги недоволни. Те обикновено са patreoti, обичат balgaria и се възмущават, че се пишат „лоши неща“. Те никога не отварят да прочетат например раздела за култура (какви ги говоря пък и аз…), в който ще видят добрите новини за успехите на българи тук и там; не отварят да прочетат раздела за наука, развлечение… не, четат „черните новини“ и после мрънкат, че „само“ такива новини има. Уважаеми, странни хора, светът е пълен с информация и вече е на един клик разстояние от вас. Вие си избирате какво да четете и какво – не.

Има ли „забавна“ статия, те реагират: „това са глупости, не е сериозно“; публикува ли се сериозна новина или анализ – недоволстват, че е прекалено песимистично.

Обвиняват ни, че сме пускали „само простотии“ за известните хора. Първо: не е вярно, но онези обичат да говорят така – по принцип; на едро, да обобщават; тяхната дума е генерална за всичко! Ако видят една новина за чалга певица – с чиста съвест обвиняват, че се пише САМО за чалга певици. И второ: защо новина или анализ за Близкия Изток, да речем – такъв, който обяснява защо има проблем с бежанците и как да се реши, материал, коствал седмици работа – се чете около 50 пъти (да, „пъти“) по-малко от новина за разголена певица на плажа? Ние ли сме виновни – журналистите? Ние им предлагаме и двете, те си избират второто, но накрая ние сме виновни за историята в техния браузър, така ли?

Според вас, колко от тези хора могат да назоват един разследващ журналист или експерт по Близкия Изток, военен кореспондент (не български – в световен мащаб), който си рискува живота, за да има истината гласност?

А, според вас, колко от тях могат да ви изредят имената и да ви разкажат подробно биографиите на всички финалисти във всяко ВИП, МИП, МАСТЪР и т.н. риалити шоу в момента?

И сме седнали да очакваме защита за свободата на словото и журналистиката – стожер на демокрацията… Каква демокрация, каква свобода, каква журналистика, кви пет лева! При положение, че и сега има куп хора, които ме псуват, че докато изчетат всички тия думи, им се стопли ракията.

Коментар на колегите от novini.bg