Чухте ли вече за Живка Аджеларова? Тя е на 24 години и е от Пловдив. Погледите върху нея се насочиха, след като навръх почитането на Васил Левски, тя разчувства пловдивчани с писмото си, написала на Апостола на свободата. В деня на Освобождението  се питаме - какво подтикна това младо момиче да напомни толкова силно и искрено кой е човека на 21 век и какво е битието му?

Писмо до Апостола от 21-и век! Четете и мислетеСловото беше произнесено от Живка Аджеларова

Живка завършва Езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив, а по-късно "Италианска филология" в Софийски университет, където към този момент изучава магистърска степен в специалността „Преводач-редактор“. Постоянно около себе си държи по една книга и не може да си представи живота без библиотеката си. Обича да пише и определя авторите по-скоро като първия читател на едно самородило се произведение. Доброволец е на "Пловдив чете". Има множество публикации в различни вестници и сайтове. Води колонка към общинския вестник на Брацигово - „Априлци“, която унаследява от вече покойния ѝ дядо, и решава да възстанови преди близо две години.

Мечтае да се занимава с преводаческа дейност, която да свърже професионалния ѝ път с най-голямата ѝ любов – литературата. А съвсем скоро и предстои да получи в ръцете си диплома за изпълнената ѝ детската мечта – да владее свободно италиански.

С Живка разговаряме за подтика да напише чувствените си думи към Апосотола, за разбиранията за свободата в днешно време и усещането да бъдеш у дома. Ето какво сподели младата пловдивчанка пред TrafficNews:

−Живка, нека първо започнем от това как стигна до идеята да напишеш писмо до Левски?

−Ако погледнем в исторически план, явлението на писане на писма се появява в момент, в който в обществото текат процеси на изменения. Така например през 18 век изцяло се променят ценностите, като едновременно с това наблюдаваме връх в писането на писма. В съвремието целият ни живот е твърде динамичен, включват се много неща за кратко време, но те отлитат. Затова се наблюдава и към днешна дата в литературата тенденцията да се пишат писма. Те ни карат да си зададем въпроса дали общуваме пълноценно и дали разбираме другия наистина.

−Кой и как забеляза писмото ти и реши да го прочетеш пред аудиторията?

−Много ни липсва емоцията в днешно време и излиза, че се страхуваме да я изразяваме. Мисля, че емоционалността в писмото помогна то да излезе пред публика. Иначе от комитет „Васил Левски“ ми гласуваха доверие, което малко по-късно получих и от Община Пловдив. На мен лично ми беше доста трудно да го прочета пред обществото, тъй като засяга тежки теми. Радвах се, че го избраха, но беше предизвикателство. И не защото смятам, че има място за осъждане, по-скоро са засегнати общочовешки теми, но тежки да се споделят.

-В писмото си говориш за кръвния данък, който в днешно време плащаме на летищата, изпращайки близките си. Защо реши да направиш такава препратка?

-За мен това е болна тема. Чужбина ни отнема истинската комуникация. Не ни позволява истински да срещаме близките си хора, да ги поглеждаме в очите. Остават ни чат или телефонен разговор – да възможност да си кажем основните неща. Но връзката е скъсана. Освен това смятам, че България губи ценни хора, които може да помогнат с развитието ни в множество аспекти. Но сами сме си го избрали. Когато излетиш в чужбина, си мислиш, че социалните мрежи ще запазят пълноценния контакт с близките ти. Но това в същността си се оказва една измамна представа. Просто сме заблудени в това отношение, иначе не смятам, че мога да виня никого за това.

-Това ли те накара да останеш да се обучаваш и продължиш професионалния си път в България?

-Основен фактор всъщност е моята мечта да бъда преводач. Не смятам, че тя може да бъде пълноценно изпълнявана от други части на света. Още нещо, където и да бъда в България – аз ще бъда вкъщи. По света винаги ще бъда чуждата. Категорично смятам, че страната ни заслужава да останем тук и да се постараем да я изкараме от кризата. Поотделно шансовете ни са малки, но ако всеки от нас опита – можем и да успеем.

-Има ли нещо, което не ѝ достига на България, за да накара всички свои деца да останат тук?

-По-скоро чужбина блазни. Представя им светът бляскав. Но да отидеш на екскурзия и да видиш само красивите градове, в които привидно всичко им е наред, не е реално. Тук си знаем проблемите и те не са малко.

-Винаги можем да намерим нещо, заради което да не сме доволни. Кое е това, което те кара да се гордееш, че това е страната ти?

-Правила съм си експеримент. Ако един чужденец дойде и неутрално ни посочи благата, които забравяме, си даваме сметка, че не можем без тези неща. Имаме природа, красота, любов, култура. Коренът ни. Също намирам българският народ за прекрасен. Тук имаме сериозно развита човещина. Дава се сигнал за проблем и виждаш как народът веднага е готов да помага.

-В твоето писмо до Левски силно засягаш темата за свободата – такава, за каквато той бленува. Ти самата обаче как си я представяш?

-Това е безкрайно сложно понятие. Защото тя е израз на нашите представи и мисъл. Иначе в ежедневието си трябва много да се съобразяваме – с обществото, с работодател, с колеги или преподаватели. Затова тя идва в един по-абстрактен смисъл. Дали ще пишем, рисуваме, изразяваме себе си чрез изкуство- тя е там.

-В този смисъл, можем ли да обвържем свободата с неподчинението?

-Не. Неподчинението е съвсем различно нещо. Дори в свободата има правила. При нея говорим за израз на мисъл, а не на действия. Такава изявена своенравност, каквато Апостола е притежавал, не мисля, че можем да срещнем в днешно време. Но определено има хора със свободно мислене, мнение, макар времената да оказват влиянието, което предизвиква и отключва в нас определени реакции. Като израза на свободолюбието например.

-Сподели ми според теб, възможно ли е да се чувстваш свободен, когато си далеч от своя корен?

-Ако свободата няма корен, леко се превръща в свободия. Коренът не ни спира да бъдем свободни. Ако знаем заветите, можем да открием новото. И в това се измерва свободата − да търсиш новото, посредством наученото от старото.

–За финал да си честитим свободата, която празнуваме благодарение на личности, притежавали свободолюбивия дух. Какво искаш да пожелаеш на народа си днес?

–Пожелавам им да са здрави и да не се страхуват да се борят за всичко онова, което смятат за добро! Време е най-накрая да си дадем сметка, че България може действително да се постави наравно с другите страни, заради големите умове, които е отгледала и възпитала! Пожелавам на нашите сънародници да използват свободата си с кауза, да я влагат в качествени идеи, които да помогнат за личностното и общественото развитие! И не на последно място, пожелавам способните хора да се върнат в Родината и да помогнат всичко онова, за което копнее целият ни прекрасен народ, да се случи!