Здравеопазването съвсем скоро ще бъде във фокуса на ЕС. Това ще стане благодарение на една нова инициатива - Европейско партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до качествено здравеопазване. В нея членуват представители на всички съсловни и пациентски организации на европейско ниво, както и депутати от Европейския парламент (ЕП) и представители на Европейската комисия (ЕК). Идеята тръгна от България, българин ще бъде и генералният секретар на инициативата - д-р Станимир Хасърджиев.Какво представлява тази платформа? И как ще помогне на пациентите в Европа, за да имат по-добро здравеопазване? Пред "Стандарт" разказа д-р Станимир Хасърджиев.

- Д-р Хасърджиев, каква ще е функцията на новата европейска инициатива?

Тази инициатива тръгна от България преди 2 г. Може би тук е мястото да кажа, че и ние сме дали нещо на света. Тогава направихме една конференция, чийто фокус беше неравенствата в достъпа до здравеопазване на новите страни членки. Но там стана ясно, че този проблем не е характерен само за България, Румъния и останалите източноевропейски страни, а и за Западна Европа. И в Лондон, и в Мадрид, и в Рим - навсякъде има проблеми с достъпа до здравеопазване. Да, размерът е различен, проблемите са други, може би държави като България е сред най-тежко пострадалите, но още тогава беше ясно, че Европа няма как да съществува заедно, ако не решим проблемите със здравеопазването. Досега измина много време, но инициативата срещна подкрепа от ЕП и на ЕК. Новият комисар по здравеопазване - Витянис Андрюкайтис, активно участваше в подготвителния период на инициативата като здравен министър на Литва. Европа осъзна, че проблемите са много сериозни и единственият начин да се справи с тях е партньорството между всички страни и признанието, че системата не работи. През изминалата седмица се събрахме всички партньори - асоциациите на пациентите, медиците, медицинските сестри, фармацевтите и много други влиятелни организации, за да определим какво трябва да постигнем в осигуряването на равен достъп до здравеопазване.

- Как да сме сигурни, че това няма да е поредната куха структура, защото ЕК винаги се дистанцира от местните проблеми?

Политиците в Европа се страхуват да подемат темата за здравеопазване, позовавайки се на европейския договор, от който тази област е изключена. Истината обаче е, че ножът е опрял до кокала, виждаме каква е ситуацията у нас - тежка икономическа обстановка, лошо здравеопазване, липса на визия как да се справим с проблемите. На всичкото отгоре плащаме и цени на лекарствата, каквито плащат по-богатите страни в ЕС, което е крайно несправедливо. Тази инициатива е движена от нуждата, тя тръгна от пациентите и затова мисля, че ще постигне резултат.

- Какви ще са механизмите за влияние над държавите?

Няколко са основните лостове. Първо, трябва да разберем защо в едни държави пациентите могат да си получават лекарствата, а в други не, защо някъде има болници с лекари и апаратура, а другаде - не. Разбирайки проблемите, могат да се прилагат механизми, които да ги решават целово. В момента обсъждаме дали ЕС може да задели средства в специален фонд за подобряване на достъпа до здравеопазване, да подпомага страните, за да решават конкретни проблеми. Ако в България липсват дадени специалисти - анестезиолози например, дали може ЕС да дава средства за развитието на анестезиология в тази държава или, ако няма регистри, парите да отиват за това.

- Ще има ли и законодателни механизми за натиск?

Убедени сме, че трябва да има такива механизми. Още със стъпването си в длъжност комисар Андрюкайтис заяви, че здравеопазването не е изключено от европейския договор дори и във вида му, в който е в момента. Защото в него ясно е записано, че основен приоритет за Европа е сигурността на гражданите, а здравеопазването е част от това. Така че комисарят ясно заяви, че дори и сега Съюзът може и трябва да се намесва със законодателни промени и държавите, които имат проблеми, трябва да бъдат подтиквани и подпомагани да ги решават.

- Как ще се променят здравните политики?

Като начало смятаме да анализираме директивата за лечение в чужбина. Тя работи перфектно за богати държави като Германия, Англия, но не и за такива като България. Полезните ходове тук са два. Единият е България да реши да заплаща лечението на своите граждани в чужбина, и то не само до размера, който плаща тук, защото е много недостатъчен. Вторият начин е ЕК да промени директивата и да ни задължи да го правим. Надявам се, че ще минем на доброволния вариант, а не на принудителния. Но директивата е само едно от нещата. В момента във фокуса на ЕС са т.нар. стандарти за качество в здравеопазването. По своята същност това е вид европейско законодателство, което ще принуди държавите да поддържат минимално ниво на качество за своите пациенти. Ако не го правят, ще има наказателни процедури. В рамките на година се очакват няколко доклада, които ще излязат със съответните препоръки. Когато говорим за качество, няма как да не говорим за диагностика и медикаменти, които да са осигурени като минимум. Това ще принуди много държави да започнат да лекуват своите пациенти добре.

- Ще се осигурят ли и равни права, не само задължения - например по-ниски цени на лекарствата и медицинските изделия?

Да, ЕС може да улеснява държавите-членки. Една огромна несправедливост, която се появи през последните 5-6 г., е следната. Понеже в Европа действа закон за свободното движение на хора и стоки, а лекарствата също са стока, се оказа, че в Европа цените на лекарствата са почти изравнени с тези от богатите страни заради реферирането. Това правило държи цените на лекарствата на едно и също ниво и е работило много добре, когато в Съюза са членували само богати държави. Но, когато влязоха Полша, Унгария, България, се оказа, че сме много по-бедни, заделяме много по-малък БВП за здравеопазване и разполагаме с далеч по-малко пари на глава от населението, за да плащаме същите скъпи лекарства като германци, французи и англичани. Няма как да очакваме, че достъпът у нас ще е добър. От много време активно се обсъжда дали можем да променим ценовата система в ЕС. Разбира се - можем, и това ще се обсъжда през следващите месеци. Но по-ниските цени ще се обвържат с желанието на страните да развиват здравеопазването си и да инвестират в този сектор. Защото не можеш да искаш по-евтини лекарства, ако не инвестираш в здравето на хората.

- За каква система говорим?

Заедно с Английския икономически университет и Белгийската агенция по лекарствата, разработваме модел, в който държавите се клъстерират по степента си на икономическо развитие и желанието си да инвестират в здравеопазването. Колкото по-голям процент от БВП заделят за здравеопазване, толкова по-евтини лекарства ще получават. Най-вероятно България ще е в колаборация с Румъния, Унгария и т.н. За да функционира тази система, трябват няколко неща, на първо място това е ограничаването на свободното движение на стоки, защото, ако България получи едно лекарство на по-ниска цена, трябва да гарантира, че то няма да се изнесе в друга. Така или правителството ще се научи да инвестира, или ще трябва да спре да се оплаква, че хората напускат страната.

- Ще има ли регулация и за медицинските изделия?

Категорично - да. След 10 г. почти няма да има лекарство, което да не върви ръка за ръка с апаратче или нещо друго, поради което е нужна регулация.

- Кога да очакваме първите резултати от работата на платформата за партньорство?

Първите резултати вече са факт, защото новият комисар г-н Андрюкайтис още със стъпването си в длъжност говореше най-вече за достъпа до здравеопазване, което се дължи на платформата. Вече са отпуснати и средства за извършване на първия анализ за проблемите в достъпа в труднодостъпни и отдалечени райони. Освен това ще изследваме три хронични заболявания които още не сме уточнили. Едното ще е масово като диабета или онкологията, второто ще е инфекциозно като хепатит или СПИН, а третото ще е рядко. Освен това ще проведем и дебат за подкрепа на качеството в здравеопазването.

- Кога ще заработи фонда за финансова подкрепа?

Първо трябва да видим къде са проблемите и какви са нуждите. Вече има прецедент в Европа за създаването на фонда за иновациите в лекарствата. В него 1 млрд. евро идват от ЕК и още толкова от фармацевтичната индустрия. От тези средства могат да се възползват университети, научни организации, които разработват нови лекарства. Подобен модел може да се приложи и за новия фонд или дори да се ползват средства от този за уеднаквяване на достъпа до здравеопазването в отделните държави. Може би за германците няма значение колко милиарда може да даде ЕК, за нас обаче има и трябва не само да се размахва пръст и да им се обяснява, че са лоши, а да им се помогне.

- В тази връзка сега достатъчно адекватни ли са проектите, които заявихме в областта на здравеопазването и съответно средствата, които ще получим?

Средствата за здравеопазване са крайно недостатъчни. Аз имах разговори с представители на ЕК, все още има възможности България да получи повече. Проблемът е, че може би заради смяната на много правителства не сме поискали средства за това, което може да ни даде.

- За какво още можем да получим пари?

Още през март ЕК е отправила препоръки в областта на здравеопазването, където ясно е казала, че препоръчва реформа в болничната сфера в посока на ясно остойностяване на дейностите и развитие на извънболничната система. В момента ЕК налива огромни средства в Полша за развитие на извънболнична помощ от нов тип - т.нар. интегрирани центрове, които предоставят медико-социални услуги. Вместо да поддържаш една скъпа болница, която е на загуба, е по-ефективно да се разработят центрове за домашни грижи, социални услуги, детско здравеопазване. В тях всяка седмица идват и специалисти от болницата в града, които дават дежурства, има и телемедицина, така че се правят консултации с най-добрите медици, когато е нужно. Това е начинът да се задържат хората в регионите. Така ще могат да се преструктурират и болниците. Разбира се, трябва да се развива и спешната помощ, електронното здравеопазване, както и възможностите за оценка на здравните технологии. Тогава бихме могли да получим не милиони, а милиарди за здравеопазване от ЕС.

 

TrafficNews.bg