„Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви?

Това са въпросите, които преди 147 години си задава Апостола. Въпроси, които и днес си задават мнозина българи.  Днес по традиция ще отбележим  годишнината от екзекуцията на Васил Левски. България ще „сведе чело“ пред подвига на народния герой и с венци и цветя ще изрази признателността си. Социалните мрежи ще преливат от снимки с образа на великия българин, а тук -таме из мрежата някой ще се провиква "Народе???

Гробът на Апостола е загубен, но животът, делото и заветите му са живи в паметта на хиляди българи. Да, мнозина отдават почит по задължение, но не са малко и тези, които продължават да пазят в сърцата си вярата, която е крепяла Левски в най- трудните моменти на отчаяние в онези драматични времена. 

Също така напомня, че „Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва...”

Няма друг българин в историята ни, чието име да носи толкова светлина и вяра на българите. Неговите думи, основани на най- простичките човешки добродетели, са актуални и днес. 

Загубили вяра във водачите си, българите продължават да мечтаят за един съвременен Левски.  "Трябва да се съветваме един-други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малката гордост; да не присвояваме на себе си нищо...".  Но също така припомня, че  „ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни пак си е работа". 

До последно Левски вярва вярваше в промяната, в по-доброто бъдеще на народа ни и му показва пътя. Продължава да го показва и днес. 

147 години по-късно технологиите са променили драстично битието ни, но основните напътствия на Апостола  за човешките добродетели и националните ни приоритети са си същите. Отговорностите ни също. Време е да си припомним и друго важно послание на Левски, който казва: „Следователно трябва бързане, защото много не сме приготвени, а хората… няма и да ни чакат.”

Добре е да си го повтаряме всеки ден!