Провалът на кандидатурата на София за Европейска столица на културата бе звучен шамар по авторитета на столичната администрация, но тя направи всичко необходимо той да не бъде забелязан, анализиран и обяснен. А това бе най-подходящият момент да се разделим с допусканите досега грешки в изграждането на градската среда на София.
Вместо това настървената арогантност зелените обществени пространства на София да бъдат оползотворени за политически цели и прикрити меркантилни интереси продължи с неотслабващи амбиции. Последните примери бяха кампаниите за възстановяване на Мемориала на 1-ви и 6-ти пехотни полкове (засега неуспешна) и за издигане на паметник на цар Самуил (успешна). Известна представа за последствията за средата може да ни даде един сравнителен анализ на "обзавеждането" между София и Париж.

Париж
Париж възниква като гало-римски военен лагер върху един издължен остров на Сена. Сега тази част носи името Ил дьо ла Сите и е люлката на Париж. Тук са разположени сгради - паметници на френското архитектурно-историческо наследство, като катедралата "Нотр Дам дьо Пари", кралската църква "Сент Шапел", Съдебната палата на Париж и пр. Ил дьо ла Сите разполага общо с 4 площада, включително един пазарен, и 3 градини. Паркирането в тях е забранено.
Монументалната им украса се състои от два паметника – на кралете Анри IV и Карл Велики, два фонтана с тематични скулптурни композиции, една декоративна чешмичка и един мемориален комплекс. Ако изключим по-авангардния стил на Мемориалния комплекс, останалите създават хармоничен градски ансамбъл със заобикалящите ги сгради. Мащабите са човешки, липсват самоцелната монументалистика, натрапчивата героизация и най-вече евтиното лустро. И в двата паметника националната памет е деликатно величествена в своята дискретност и патина. Точно тази култивирана с векове изящна дискретност, с която в Париж е пропито всичко и която ще остане вечно непонятна за лумпена и парвенюто.

София
Площта между булевардите "Цар Освободител", "Дондуков" и "Васил Левски" също би могла да се определи като съвременна люлка на София с най-емблематичните й сгради – бившият Царски дворец, Народното събрание, катедралата "Св. Ал. Невски" и др., както и три от най-известните софийски площади. Те само условно могат да се нарекат обществени, защото територията им е превърната в паркинг (платен!), т.е. те са изгубени за обществото. В тази зона са разположени и пет градски градини плюс пространството около пл. "Ал. Невски", което също е озеленено, но е разпокъсана от транзитно движение територия и това я превръща също в изгубено обществено пространство. Тоест от общо 10 обществени пространства само 5 принадлежат на гражданите!

В същата зона има и три нерегламентирани "пазара" – на плетива, на икони и картини и на сувенири. В София административната и артистичната инициативност са струпали цели 29 обекта на национална гордост – паметници, възпоменателни плочи, чешмички, вечен огън и пр. Повечето са наблъскани хаотично в пространството около пл. "Ал. Невски". Тук пиедестал до пиедестал се извисяват царе, светия, възрожденци, опълченец, слепи воини, летец с перка, поет с лопата, майка с щастливо дете в ръце (от кръста нагоре), бунтовен селянин, партизанка, писатели, художници, трабант, кон, лъв, пръски от фонтан, витошка морена, светещи очи, дантели, карета, плетени вълнени чорапи, икони, картини, ордени, тирбушони, самовари, матрьошки… Извинения за пропуснато.
За някои това изобилие от памет може би е достигнало апогея си, но се лъжат. Според една нова инициатива тук е мястото и на един паметник на цар Борис Първи. И за каймак ни обещават в близко бъдеще около "Св. Ал. Невски" да бъдат набити десетки светещи пилони. Те ще озаряват нощем не само струпаното тук имане от национална памет, но и инкрустираните в паважа позлатени павета с имената на достойни българи – нов вид хоризонтална национална памет! Бедни ми Париж, кой невеж те нарече Град на светлината?

Париж никога няма да бъде Европейска столица на културата, защото всяка година неизменно е световна столица на културата. София също никога няма да бъде Европейска столица на културата. Защото отдавна всичко е сбъркано. Административната безотговорност, партизанщината, интелектуалната егоцентричност, творческа безскрупулност, непоносимостта към ред, закон и чуждо мнение обезобразиха обществените пространства на столицата ни. Те сега не принадлежат на хората, а са гето на урбанистичен кич и парвенющина.

Някъде в дните, когато слънцето прави горещините по-трудно поносими, директорът на Националния исторически музей облива със "светена вода" министър-председателя, а Пловдивският митрополит Николай признава, че се чувства принуден "да се намеси в политиката", Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) изпрати официално писмо до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева.
Църквата поиска да бъде питана преди приемането на всеки законопроект, който има отношение към живота, здравето, морала, образованието, културното наследство, здравния и социалния статус на духовенството, статуса на вероизповеданията, данъците, вещноправните въпроси и др. Конкретният повод за това искане е законопроектът за предучилищното и училищното образование, който не бил изпратен за становище на Светия синод и негови представители не били поканени на заседанията на парламентарната комисия.
Така митрополитите поискаха предимство пред всички други участници в публичния живот – синдикати, неправителствени организации, медии.

Конституцията на Република България хем дава особен статут на православната църква, хем не дава. Според чл. 13 от основния закон "религиозните институции са отделени от държавата", но в същото време "традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Т.е. претенцията за запазено място на масата на законотворците може и да бъде подкрепена с някакъв цитат от конституцията. Следващият ред от същия член 13-и обаче казва, че "религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели". Трудно може да бъде открита по-политическа институция от Народното събрание.

Писмото на Светия синод до парламента може да бъде всичко друго, но не и изненада. Църквата активно участва в политиката и досега. Ден по-рано Пловдивският митрополит Николай произнесе проповед, в която обвини настоящия кмет на града и припозна конкурентен кандидат за свой. Той дори не се опита да прикрие политическата си дейност и каза в прав текст: "Българската политика е навлязла в сатанинска ерес, затова църквата трябва да влезе в политиката, за да се бори срещу това."
Миналия септември старозагорският му колега Галактион провъзгласи Бойко Борисов за следващ премиер месец преди парламентарните избори: "Уважаеми г-н проминистър-председател, и по законно славянски, както винаги се обръщам, наречемна го министър-председател." И това мина незабелязано за разлика от решението при всички служби Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван като "благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона".

Българската православна църква не е обяснила на българското общество тези свои действия. Не е реагирала и на кичозния римейк на Светото кръщение, което Божидар Димитров извърши с премиера Бойко Борисов в старата столица Плиска. Дори няма нужда да бъдат припомняни изцепките с призива да се забрани на Мадона да пее в София, както и обяснението на трагедията в Охридското езеро през 2009 г., когато се удавиха 15 българи, точно с концерта на поп иконата в България. Нито един от тези случаи обаче не може да изглежда по-нелеп от липсата на реакция на една новина от 2012 година – Комисията по досиетата обяви резултатите от проверката на митрополитите за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Резултатът бе 11 от 15 в полза на ДС. На фона на последвалото мълчание всяка друга тема, свързана с БПЦ, изглежда дребнотемие.

Capital.bg