Дойде месец май- слънце пече, птички пеят и абитуриенти крещят. Младежите броят в екстаз сякаш дните до края на света и се радват на оставащото им време на земята. Едни им се радват, а други само цъкат с език и развиват теории  за деградацията на днешната младеж. От една страна завършването на гимназията е вид инициация- навлизаш от един период в живота си в друг и трябва да се отпразнува.

Потил си се цели дванайсет години над учебниците, стоял си мирно в час и ти се иска да изкрещиш на света, че всичко вече е свършило. И те  буквално крещят, така че да може и най-глухата баба да ги чуе. От друга страна, обаче животът тепърва предстои и това далеч не е най-голямото постижение на което сме способни.

Идват чужденци и какво да видят пред храм-паметника „Александър Невски” в София? Всички абитуриенти се събират, екзалтацията е голяма, тъпани бият, цигани свирят и  кючеци се играят. Ето така се празнува краят на гимназията- като врътнеш ханша и пийнеш по една ракия. И после пак сме първенци във всички класации по неграмотност в ЕС, учудващо нали?

В град Кресна, абитуриентите тази година решиха да покажат, че и те не са по-долу от софиянци, но се развихриха не пред храм, а в кметския кабинет. На клип публикуван в сайта на Общината се вижда как младежите нахълтват с викове при кмета и заформят страшна веселба. Отново с тъпани и кючеци, и то не къде да е, а върху кметската маса. И това явно е нормално след като го публикуват в официалния сайт на институцията.

Вижте видео от забавата в кметския кабинет тук!

И така празненствата не спират, започват месец по-рано и се изразяват в продължителен запой, като разбира се междувременно броим до дванадесет. Само през последните две седмици държавата беше потресена от две жестоки катастрофи, които отнеха живота именно на няколко празнуващи бъдещи абитуриенти.

От няколко дни в родния ефир се върти темата „Кой ще озапти абитуриентите по време на баловете”? Как ще предотвратим инцидентите и ще вкараме зрелостниците вътре в колите. Законът забранява пътниците да излизат извън колите по време на движение, но прилага ли го някой на 24 май? 

Трябва да призная, че аз също съм била абитуриентка и също съм крещяла и празнувала, сякаш съм достигнала апогея на своя живот. Тогава не разбирах възмутените хора, а сега станах една от тях. Радостта на приятели и близки е голяма, щастието на самия зрелостник също, но някои сякаш минават границата.

Скъпи абитуриенти, не забравяйте, че живот има и след бала. А  поводите за празнуване тепърва предстоят. 

Още новини ТУК

Олга Даскалова; TrafficNews.bg