Учебният предмет „Добродетели и религия“ ще се въведе в учебната програма на средното училище най-късно през учебната 2026/2027 година“ , заяви просветният министър Красимир Вълчев на проведената вчера кръгла маса по темата.

"Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект. МОН ще предложи различна от сегашната неконфесионална програма - тя съчетава елементи на познание на религиите и няма да бъде задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по добро. Основната цел на образованието е да възпита децата в добродетели."

Темата за изучаване на религия като задължителен предмет в училище предизвика сериозен дебат в обществото. Обществено допитване показва, че обществото ни е разделено: Една част от него е твърдо против, заставайки на позицията, че вярата и религията са нещо лично, съкровено, и че основните добродетели трябва да се възпитават и изграждат в семейството, докато привържениците на задължителното обучение по „Добродетели и религии“ смятат, че в обществото ни има остър дефицит на основни традиционни ценности и добродетели, които може и трябва да даде училището, защото освен да обучава, то е призвано и да възпитава.

С коментар по темата - писателят Захари Карабашлиев: 

Имам усещането, че отнякъде, от някого е спуснато някакво нареждане да се “вкара” религия в българските държани училища и то на всяка цена?! Тук няма да коментирам въобще къде са хилядите обучени професионалисти, които биха я преподавали, само ще повдигна един въпрос.

В целия мой съзнателен живот българската православна църква е била единствено пасивен наблюдател на всички страдания, на които е бил подложен българския народ. На ВСИЧКИ!

Не мога да си спомня нещо, в което тя е била пример за подражание. Не си спомням къде е взела отношение и се е проявила тя като морален ориентир.

За сравнение, припомням, че когато през март 1943 г. евреите от Пловдив са събрани, за да бъдат депортирани, митрополит Кирил се обръща към Цар Борис III и предупреждава, че ако един евреин бива изпратен той сам ще легне на релсите? Да припомня и Екзарх Стефан, който на 24 май 1943 г. в проповед в църквата „Света Неделя“ казва: „Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон!“ и се обръща към цар Борис III и действа за спасяването на българските евреи. Българската Църква тогава, през царско време участва активно в спасяването на 50 000 евреи, тя е морален ориентир, светлина. Под нейния духовен купол има място за всички — тя е световен пример за най-висши християнски ценности и България се гордее с нея.

Така. Нека видим къде е българската православна църка по време на т.нар. “възродителен процес” около 1984, когато комунистическата власт смени имената на 800 000 български граждани?

Аз не помня да съм й чул гласа.

Къде беше българската църква, когато през 1989 комунистическата власт предприе най-голямото етническо прочистване като тероризира, унизи и подложи на гонение стотици хиляди български турци, прогони ги от домовете им за няколко дни?

Аз не помня да съм й чул гласа.

Какво отношение взе тогава църквата? Как защити онеправданите? Как се издигна до примера на Христос?

При тази неправда спрямо нашите съграждани, тя взе ли отношение, или мълча?

Може трябва да питам колко висши църковни служители бяха агенти на Държавна сигурност тогава? Всеки втори? Всеки трети? Пети? Знае ли се? Църквата свърши ли своето, за да прочисти зависимостите си?

А днес? Какво отношение е взела българската православна църква в днешни дни по отношение на покварата на най-високо ниво — в българската правосъдна система, в българската политика, в обществени дела?

Как се отнася тя към хилядите билборди и плакати, прославящи хазарта във всяко българско населено място — от центъра на София до най-малки села с по няколко къщи? Как тя помага на най-бедните, на онеправданите, на страдащите от зависимости? Как тя помага на България!?

Мога да говоря и пиша до утре, но няма никакъв смисъл.

Да се разисква въобще религиозно образование в ТАЗИ училищна система, предложено от ТОВА правителство (да припомня ли абсурдните парламентарни избори?!), с представители на ТАЗИ православна църква е абсурдно.

Има две версии:

а) Тази гореща тема в този момент измества обществения интерес от нещо далеч по-важно и действа само като димка;

б) Тази гореща тема е наложена с друга цел, всичко вече е решено и всъщност дебатите по нея са излишни.

В заключение:

Аз съм вярващ. Точно затова не вярвам на всички тези политици, църковни служители и поръчкови лица, които кой знае защо изведнъж в един глас скочиха да предлагат изучаването на религия в държавните училища. Защото виждам плодовете на това, което са правили досега.

А казано е: “И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” Матей, 7:20.