Лекар специализант, на който държавата е плащала специализацията, ще трябва три години след завършването на обучението си да остане да работи в България, и то в конкретни болници, посочени от здравното министерство, в които има недостиг на съответните специалисти. Това е една от промените, които от днес влизат в сила, след като промените в наредбата за придобиване на медицинска специалност бяха обнародвани в Държавен вестник.

Идеята на промените е държавата да има контрола върху осигуряването на нужните кадри в здравеопазването, тъй като сега няма възможност да въздейства, когато се установи недостиг на определени специалисти. Досега плащането за лекарите специализанти беше за сметка на бюджетите на болниците и поради финансови трудности много от тях изобщо не обявяват места за специализанти. А държавата не можеше да определя какви кадри да развива приоритетно в зависимост от нуждите на здравната система, пише Дневник.

Първоначално проектът за промени в наредбата предвиждаше специализантите на държавна издръжка да трябва да работят в същата болница, в която са специализирали, и то толкова време, колкото държавата е плащала за тях. Сега младите лекари ще имат право на избор между различни болници в различни населени места, които здравното министерство ще определя в зависимост от недостига. Ако не работят нужните три години в тези места, лекарите ще трябва да върнат на държавата платените суми. Ще се приспада отработеното време.

Размерът на месечната субсидия за базите за обучение за всеки специализант в общия случай ще е в размер на две минимални работни заплати за страната и дължимите осигурителни вноски върху тях. Министърът на здравеопазването вече ще може да определи специалности, за които ще се плаща по-голям месечен размер на субсидията, но не по-голям от три минимални работни заплати и дължимите осигурителни вноски върху тях. Трудовото възнаграждение на специализантите, приети на места, за които държавата изплаща субсидия, няма да може да е по-малко от две минимални работни заплати, а за специалностите, при които се отчитат негативни тенденции, възнаграждението е до три минимални работни заплати.

Въвеждат се и нови правила, с които се очаква да се отговори на недостига на лични лекари. Предвижда се те вече също да получават възнаграждение за специализацията си, като заплатата на специализантите, финансирани от държавата, няма да може да е по-малко от 1,8 пъти минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии.

Специализацията по обща медицина ще се осъществява по общия ред за клинични специалности – въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора. По този начин ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. Създава се възможност за субсидиране на базите за обучение на лекари по обща медицина, каквато досега не съществуваше. Размерът на месечната субсидия за специализиращите за лични лекари ще е в размер на два пъти минималния осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски върху него.

Освен това с промените се въвежда и максимален срок, в който обучението за придобиване на специалност трябва да приключи с успешно полагане на държавния изпит - не повече от 5 години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност. След това обучението за придобиване на специалност ще се прекратява.