Българинът разполага с нестихващо желание да се индивидуализира, било то чрез пошлост, скандал или медал. Във всеки случай тезата му се разгръща до констатации "само при нас е така", "такива са ни ценностите, такава ни е културата". Без оглед негативен или положителен е вложеният смисъл, лайтмотивът винаги е един - "нема такава държава". Това е, елегантно и твърде снизходително казано, криворазбран шовинизъм, който намира израз в двете крайности - величие и смъртна присъда.

Приложено към клипа и текстовото съдържание на новата социална дъвка (Suzanita ft. Kaskata - Lucifer & Buddha), ще припомня, че Майли Сайърс, Риана и още куп млади /и вече не до там/ знаменитости на американската сцена са основоположници в жанра. Нищо ново под слънцето, но когато огрява нас, надпреварата да съотнасяме като "нашенско" е в разгара си. И в безвремието на тази изплувала на повърхността криза, кражбата на музицираните ритми беше заровена някъде между средния пръст и дупето на Сузанита. Докато за плагиатството е предвидено наказание, никой не повдига въпроса къде са компетентните органи. Това показва, че не е желан процес и съд, желан е публичен линч и ешафод.

Възприели сме комерсиализма, малодушието и реактивността на лекомислието, а се сърдим, че сме под обсадата им. Дано никой не е останал с погрешното впечатление, че новите идоли развращават - те са просто огледало. Пречупеният образ не е само тясно националният ни, а представлява отражение на онези модерни световни ценности, които сме възприели като прогрес.

Моралистите осъдиха остро проявата и ако зависеше от тях, клипът щеше да бъде, в най-слабо регулируемия случай, цензуриран. Но освен да цензурираме, друго очевидно не можем. Проявите на едно 14-годишно момиче и тези на всичките ѝ връстници, не са изолиран продукт. Нима клипът е бил самостоятелно режисиран, заснет и продуциран от Сузанита? Нима тя, изхождайки от твърденията ѝ за авторство, е измислила текст, който ѝ е хрумнал в разрез със света около нея, в контраст с благоприличното заобикалящо я общество?

Ние сме производителите и под ние разбирайте глобалния „цивилизован“ свят, а в същото време се правим на ОТК /Отдел „Технически контрол“ на качеството/. Лицемерие?! И не ме разбирайте погрешно, не съм стожер на конкретната гротескна проява, но се натъжавам, че виждаме само изплувалите трупове, а отказваме за разсъждаме върху причините за смъртта. Както и за решение, та още по-малко за превенция.

Какво е дало повод един продукт да бъде касов? Защо всички се оправдават с целевата аудитория, каква е тя и защо е станала такава? Защо малолетни и непълнолетни са "обладани от демони" и къде е обществото и държавата като екзорсисти в този сценарий?

Липсват, но вижте, Майли и Рияна, а и Сузанита са налични.

*Без опит за изчерпателност, помествам няколко пасажа от текстове на песни от световни класации, както и „екранизация“ от техните изпълнения:

Rihanna "S & M" (2010): "Защото може да съм лоша / Но аз съм перфектна в него / Секс във въздуха / Не ме интересува / Обичам миризмата от него / Стикове и камъни може да ми пречупят костите / Но веригите и камшиците ме вълнуват.

Rihanna "Rude Boy" (2009): "Ела тук, грубо момче / Момче, можеш ли да го изкараш / Ела тук, грубо момче / Момче, достатъчно голям ли си? / Вземи го, вземи го Бебе, / Бягай, вземи го / , обичай ме"

Rihanna "Cockiness (Love It)" (2011): "Мога да бъда твоя доминантка / Просто се подчинявайте на всяка моя поръчка / Влез в моята диамантна матрица / Ако искаш моето златно цвете"

Miley Cyrus "Bang Me Box" (2015): "Искам да го оближеш толкова много, че почти усещам вкуса на върха на езика си / Искам да го докосна толкова много, че почти мога да го почувствам на върха на пръстите ми / Искам твоите да влязат вътре в мен, но не забравяй къде ми харесва да облизвам, скъпи / Искам да направя твоите фантазии реалности / Искам да бъда твоя, Искам да разбиеш кутията ми" (бел. ред. Досещате се, какво има предвид девойката под "кутия", със сигурност не и тази на Пандора.)