Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Йоханнес Артинян, скулптор, художник и уеб дизайнер, идеолог на онлайн платформата на „Пловдив 2019” с I-CREATIV студио 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Моето мнение е малко по-различно от това на  повечето мои колеги и приятели. Краткия отговор е:  инициативата Европейска столица на културата надмина моите очаквания. Разбирам много добре доводите и в известна степен разочарованието на хора като Емил Миразчиев и Сашо Секулов, които са ангажирани и емоционално, и професионално с проявата от години. Според мен обаче, трябва много ясно да се разграничат нашите желания от обективните и субективните предпоставки. Превръщането на Пловдив в един истински европейски център на изкуството не е задача на една проява, не е задача и на едно десетилетие. За да се случи това, е необходимо да има много по-невидими и дълбоки промени в обществото ни. Необходими са кардинални реформи в образованието, управлението и стратегиите в областта на културата. Необходим е и определен човешки и управленски капацитет и най-вече осъзната потребност. Така че резултатът е съвсем приемлив. 

-С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Практически с всички акценти на програмата: „Оpera Open”,  премиерите на Драматичния и Кукления театър, джаз фестивала Plovdiv Jazz Fest. Много силна проява бе и One Dance Week. Естествено, моите пристрастия са към визуалните изкуства - проектите на сдружение „Изкуство Днес“ и фондация „Отворени Изкуства“.  За мен много значима бе Седмица на съвременното изкуство. Тази проява събра в едно световни имена и съвременни пловдивски артисти в един универсален, общочовешки контекст. От гостуващите изложби бих отбелязал колекцията на Ифа.  

Иска  ми се  да отбележа и много високото ниво на графичния и уеб дизайна, свързан със събитието. Това са продукти, които са незабележими, но изключително важни. 

-Къде се провалихме? 

- Не бих използвал термина „провал“. Още повече след отговора ми на първия въпрос. Но да кажем, че има възможности, които не се използваха или се използваха не съвсем рационално. Това се отнася най-вече за инфраструктурите проекти.  Поради някакви причини, не се наемам да ги анализирам тук, ние не умеем да “градим“ устойчиво с перспектива и най-вече с мисъл за цялото. Нещо много ни влекат „бутафорните“ решения и кръпки на парче. 

-Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Това е трудно да се предвиди. До голяма степен зависи от волята и възможностите на общината да продължи с финансирането (макар и не в такъв размер) и най-вече с логистиката  на културни проекти. За целта фондация „Пловдив 2019” трябва да се запази в някаква форма. Пловдив е променен, дали  в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос.