Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени часове до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Мирослава Кацарова, джаз певица и организатор на Plovdiv Jazz Fest

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Това безспорно е най-мащабната културна инициатива, правена някога в България. Самият факт, че в града ни има толкова събития и плакати, които дразнят погледа, вече променя градската среда, мисленето и потребностите на хората тук. Пловдив стана видим и за Европа, и за света. Създадоха се колаборации и мрежи от отношения между градове, артисти и институции, което със сигурност ще рефлектира в бъдещите културни развития. 

Лично аз имах малко по-различна визия, свързана основно със съдържанието на някои събития. Бях малко разочарована да видя такива, които бяха по-скоро развлекателни, създадени с цел социални контакти, както и събития, които имаха откровен статут на шоу бизнес, което не е съвсем негативно, може би. 

Разбира се, аз бих могла да говоря основно от моята оптика като организатор на фестивал. Когато основахме и започнахме да организираме Plovdiv Jazz Fest преди пет години, имахме надежди да го разширим и разгърнем до фестивална платформа, която има и други времеви и пространствени измерения. Разбира се, тези надежди не са изгубени, но се надяваме на по-голяма подкрепа и разбиране, така че фестивалът да излезе от рамките на единствената адекватна като формат зала за концерти и да се впише още по-естествено в градската среда и откритите й пространства. Едно от най-големите ни препятствия  като организатори на събитие част от официалната програма на Пловдив-Европейска столица на културата произхождаше от прекалено усложнените административни изисквания към нас в качеството ни на публично- частна инициатива. Нещо което за в бъдеще бих искала да бъде преосмислено. Със сигурност разходването на обществени средства е отговорен процес, но и осигуряването на частни инвестиции за културни събития като Plovdiv Jazz Fest е трудна и безкомпромисна борба. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Без да претендирам за обективност, което би било абсурдно, имам мои лични културни фаворити сред изминалата година.Сред тях са оперни спектакли от програмата на фестивала Опера Оупън, театрални постановки като Одисей и Медея, изложбата с видео инсталация на Бил Виола, гостуването на Шарон Еял в рамките на танцовия фестивал One Dance Week  и, разбира се, петото издание на Plovdiv Jazz Fest с гости като  Джон Скофийлд, Мария Жоао, Джон Клиъри, Марио Лажиня, Кърт Розенуинкъл, Линда Мей Хан О, Пепи Славов квартет, Антоний Дончев квинтет и други. 

Голямата ни победа в годината на титлата бе вълнуващата колаборация между Opera Open и Plovdiv Jazz Fest за два много силни и стилни концерта на артисти от джаз средите, реализирани в симфонична среда с Оркестъра на Опера Пловдив. Става дума за изключително успешните концерти на Лиз Райт на Античен театър и този на Стейси Кент в края на изминалата 2019 година. Поучителна и вдъхновяваща заедност и за нас, и за нашите колеги. 

- Къде се провалихме? 

-Може би не бяхме достатъчно зрели за толкова грандиозна инициатива, затова и грешките са някак закономерни. Но все от някъде трябва да се започне. За мен това е крачка напред. Убедена съм, че предстои дефицитите и грешките да бъдат анализирани и преработвани. 

От друга страна, не бяхме подготвени като градски условия за толкова мащабно събитие.  Един от най-големите недостатъци, които и до сега не виждам как ще се промени скоро, е липсата на адекватна зала за концерти. И това го казвам в качеството си на организатор на Plovdiv Jazz Fest.

- Ще има ли ефект от събитието през следващите години? 

- Надявам се, че ще има условия за това. Все пак, не би трябвало да забравяме, че светът се променя и как се случва това, зависи и от нас до немалка степен.